Дремех блажено в сянката на крилото, когато някой ме дръпна за крачола:

– Моля, нарисувай ми парче сирене!

Каза го на латински, с лек приазовски акцент. Успях само да измънкам:

– Какво?
– Нарисувай ми парче сирене…

Надигнах се да видя кой смее… Беше малко, дружеоко, клъглолико човече, с торта в ръце.

– Майка ти знае ли че си тук?- трябваше ми малко време да се опомня.
– Рано е, мама още не е станала. А и не сме говорили от месеци.

Изправих се, ударих се в крилото и се почесах.

– А какво именно сирене?
– Да отива на тортата, а тя е с бадеми.
– Ясно, значи от твърдите.

Имах време докато заври джезвето и реших да изпълня молбата на странното човече. Извадих скицника и го обърнах на празна страница. Акварел и туш или сухи пастели? Как изобщо се рисува парче сирене?!

– Да ти нарисувам една овца?
– Не, не искам овца. Овците са тъпи. Искам сирене. Днес имам рожден ден и трябва да ми нарисуваш парче сирене. – преглътна. – За подарък!
– Наистина ли имаш рожден ден днес?
– Да! – изпъчи тортата.
– И на колко ставаш? Защо нямаш свещички на тортата?
– На сто и една! Свещите ги изяде прилеп. – в лъжите не го биваше.
– Е, добре! Честит рожден ден! Започвам подаръка.

То седна до мен и ме загледа в ръцете. Първо трябваше да помисля за формата. Сетих се вица за гръка дето бил във Франция – „Мрамор виждали ли сте? Същото, ама мирише и е жълто!“ Да… като къс мрамор. Охра за сенките, осветените части и контура – ванилия. Не знам защо го сложих на зелен фон! Да кажем, паднало е на тревата.

– Готово!

Човечето погледна рисунката ми, завъртя скицника, пак го завъртя, даже го обърна. Нещо май не му харесваше.

– А къде е гаргата, дето го е изпуснала?
– Тя… не се вижда.
– А гнездото на гаргата, с гарджетата? А лисицата? Къде е магазина за сирене? И книжарницата отсреща? Нали оттам продавачката на сирене си купила в обедната почивка книгата, заради която по-късно заминала за Африка?! Защо ги няма?

Потърках очи, после погледнах към джезвето.

– Те са много малки и са в далечината. Тук е само сиренето.
– Но така не се разбира историята!
– Да, именно! Така всеки може да си измисли история. Негова си. Която може да е различна от твоята.
– Ха! така ли? – изненада се човечето. – Виж ти…

Замислено ми поблагодари и си тръгна. Беше красива гледка – балансирайки с тортата в едната ръка и скицника ми – в другата. Чаят тъкмо кипна, сипах си и си обелих сандвич.


Още несвързани истории

Теснолинейка

Ще удължим Линията на Щастието...

Дочети си

реалните цветове на дъгата

Забележително научно откритие от нашият сътрудник, другаря Л. Сп.

Дочети си

Ръката на шефа

Днес имах среща с баш-баш шефа ни, специално долетял от Баш-башландия да зариби лично поредния ни голям клиент. Та влизам аз надъхан в кабинета му и...

Дочети си

Подаръците на Лили

На петия си рожден ден Лили получи за подарък плюшена играчка Кинг Конг. На филма никога не плака, но ако Кинг Конг го нямаше в леглото ѝ вечер ставаха големи драми...

Дочети си


Privacy Preference Center