Червено

Към средата на горичката, Червената Шапчица реши да поспре за малко, за да си намести изкуствените мигли. Не ѝ се искаше да се излага, в случай че попадне на ловец. И тогава ѝ падна лявата леща! Остави кошницата на едно пънче и клекна да я търси. Търсенето беше сравнително сложно, тъй като можеше да използва само едно око – това с лещата и само една ръка. Тогава се появи Вълкът:

— Ауууу! Какво правиш, Червена Шапчице?
— Ой! Здрасти, Вълчо, търся си лещата, падна ми преди малко в тревата.
— Аууууууу, че неприятно! Ще ти помогна в търсенето. — каза Вълкът и задуши.
— Ако искаш да подушиш втората ми леща, така по-лесно ще търсиш? — предложи момиченцето.
— Даййй, да видим.

Червената Шапчица посегна и внимателно свали лещата с правилната ръка и я подаде към Вълка. Той посегна да я подуши, но от дъха му лещата отлетя и се изгуби.

— Глупав вълк! — изруга Шапчицата. Защо пускат такива като тебе в Гората изобщо! Да мине един ловец и да ви изтрепа, най-добре ще е.

Вълкът се засегна, малко. Потърси и нищо. После се смахна нанякъде. Върна се и от яд изяде момичето. Ама тя взе, че при процеса го разпори на две.

Дойде, неканен Ловеца. Поогледа се, видя изядено девойче в скъсан вълк. Голям късмет, има що! Набара кошницата и изпука виното за минути. Нещо никак не вървеше тия дни. И си спомни с умиление — I shot a man in Reno just to watch him die — и доволен предаде кожата и костите на вторични да си правят нови приказки. А бабата заболя от неврози, женски, с елементи на хапчета.