Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град.

Нямаше време за мислене, всички вкупом скочиха и се затичаха към изхода. Някой блъсна Марта и тя едва не падна на земята, също като погледа ѝ секунди преди това. Засмя се. Значи онова е било малка репетиция за истинската вълна от паникьосани тела. Отдръпна се встрани и изчака всички да напуснат офиса. Ако трябваше да се умира искаше поне да разбере защо и от какво. Отиде до един от прозорците и дръпна щорите. Не се виждаше нищо по-различно от обикновено, освен разбира се тълпите, които започваха да извират от сградите.

Остана така известно време — може би пет минути, може би половин час. Най-накрая се обърна и видя всичките си колеги. Те седяха по местата си, забили мрачните си погледи в мониторите. Не се чуваха никакви сирени.


Още несвързани истории

Почна се

Пристигнахме пред киното точно две минути преди началото на прожекцията. Билети да искаш в днешно време. В целия салон не бяхме повече от двайсетина чашки, повечето полупразни като нас. Филмът започна...

Дочети си

Упадъкът на европейската цивилизация

Едно време да наречеш сексуалния си партньор "дърво" се е възприемало като сериозна обида, но не и в наши дни, когато връзките между хора и дървета са нещо обичайно, поне в нашата, по-цивилизована част на света...

Дочети си

Твърде рано

Какви правила, 4 и 10 сутринта е...

Дочети си

В капан

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...

Дочети си


Privacy Preference Center