Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град.

Нямаше време за мислене, всички вкупом скочиха и се затичаха към изхода. Някой блъсна Марта и тя едва не падна на земята, също като погледа ѝ секунди преди това. Засмя се. Значи онова е било малка репетиция за истинската вълна от паникьосани тела. Отдръпна се встрани и изчака всички да напуснат офиса. Ако трябваше да се умира искаше поне да разбере защо и от какво. Отиде до един от прозорците и дръпна щорите. Не се виждаше нищо по-различно от обикновено, освен разбира се тълпите, които започваха да извират от сградите.

Остана така известно време — може би пет минути, може би половин час. Най-накрая се обърна и видя всичките си колеги. Те седяха по местата си, забили мрачните си погледи в мониторите. Не се чуваха никакви сирени.


Още несвързани истории

Допустима граница на успиване

Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание...

Дочети си

Манол и Мануш

На Манол всичко му е наобратно. А на Мануш - не...

Дочети си

Уини

Парчето дишаща сланина лежеше до мен и се тресеше. Току що бяхме осъществили сексуален контакт: няколко минути бях пронизвал последователно със слузестия си шип трите му дупки, докато то квичеше и се гърчеше от удоволствие...

Дочети си

Колк

Най-големите и красиви калинки растат в ушите на Магарето. Дървено и умърлушено, то живее на забравена от Бога детска площадка в Колк...

Дочети си


Privacy Preference Center