Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град.

Нямаше време за мислене, всички вкупом скочиха и се затичаха към изхода. Някой блъсна Марта и тя едва не падна на земята, също като погледа ѝ секунди преди това. Засмя се. Значи онова е било малка репетиция за истинската вълна от паникьосани тела. Отдръпна се встрани и изчака всички да напуснат офиса. Ако трябваше да се умира искаше поне да разбере защо и от какво. Отиде до един от прозорците и дръпна щорите. Не се виждаше нищо по-различно от обикновено, освен разбира се тълпите, които започваха да извират от сградите.

Остана така известно време — може би пет минути, може би половин час. Най-накрая се обърна и видя всичките си колеги. Те седяха по местата си, забили мрачните си погледи в мониторите. Не се чуваха никакви сирени.


Още несвързани истории

Души в резерв

На колекционера на души му избягала любимата душа...

Дочети си

Черпи една цигара

Понякога човек наистина е на зор...

Дочети си

Мануш взима всичко

Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...

Дочети си

В капан

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...

Дочети си


Privacy Preference Center