Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град.

Нямаше време за мислене, всички вкупом скочиха и се затичаха към изхода. Някой блъсна Марта и тя едва не падна на земята, също като погледа ѝ секунди преди това. Засмя се. Значи онова е било малка репетиция за истинската вълна от паникьосани тела. Отдръпна се встрани и изчака всички да напуснат офиса. Ако трябваше да се умира искаше поне да разбере защо и от какво. Отиде до един от прозорците и дръпна щорите. Не се виждаше нищо по-различно от обикновено, освен разбира се тълпите, които започваха да извират от сградите.

Остана така известно време — може би пет минути, може би половин час. Най-накрая се обърна и видя всичките си колеги. Те седяха по местата си, забили мрачните си погледи в мониторите. Не се чуваха никакви сирени.


Още несвързани истории

Осем години по-късно

- Здравей, Уил. Хулия е.

Дочети си

Крахът на демокрацията

Всичко започна много добре, пеехме по улиците и скандирахме. "Алилуя, алилуя, дръжте ме за х..я!", "Аюрведа, аюрведа, всички сте говеда!", "Челентано, Гран ермано, бебето е наср..но" и много други лозунги и закани...

Дочети си

Началото

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

Дочети си

Архитектура на шегата

— Трябва ти А.
— Какво е А?
— Еми то е нещо като Б.

Дочети си


Privacy Preference Center