След презентацията за Рая слязох в кафето да изпия един чай. Обикновен ден от ежедневието, който (ако имах избор) бих прекарал в изобретяване на нови апарати. Но в този ден избор ми бе отказан.

Барманът, бивш мой студент (никога не прокопсват, даже съм учуден на успеха на този) ми кима и ми казва, че сервитьорката се е успала и може да ме обслужи на бара. Питам го за дребните неща от живота, а той съвсем отклонява разговора и започва да ми разказва как смятал да емигрира и да започне бизнес с машини за прически за купони. Изобретил бил вече няколко… Не намирам сили да го прекъсна и си мисля, не трябваше да го пускам. Трябваше да му пиша двойка на държавния и да го оставя да се гърчи в лапите на администраторките. Сега съм принуден да слушам за безумната машина, която за по-малко от пет минути прави от косата ти празник на цветове и форми. Естествено, у нас нямало пазар за такъв уред.

— Палдиньо — спомням си името му — защо изостави учението? — в опит да го накарам да млъкне.
— Така и не знам защо го почнах — казва той и започва да си играе с компютъра. След малко гръмва новият хит на Мануш — за момиче, което обичал, а тя заминала за луната с друг.

Младежът ми сервира чая, като обилно разлива в паничката. Сядам в най далечния ъгьл и гълтам няколко прахчета с надеждата, че те ще омекотят ударите, нанасяни от бесния ритъм. На съседната маса говорят за края на света — след последните катаклизми от 2012, тоя път на човечеството няма да му се размине. Естествено щели да останат онези в космоса, но те вече били жалки мутации.

Събирам сили да се върна в клас и да довърша лекцията. Не мога да дочакам вечерта, когато ще се отпусна до купчината розово желе. Никога не съм допускал, че бих могъл да изпитвам чувства, към нещо толкова хомогенно.


Още несвързани истории

Обикновен ден

Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър...

Дочети си

In The Name of The Father

излезе ми име, че съм тъп...

Дочети си

Смърт посред бял ден

Слънцето бавно залязваше, докато тя си топеше палеца на крака в топлата морска вода. Парченца бисквитки плуваха и се поклащаха ентусиазирано нагоре-надолу в чашата чай, докато лодката се люлееше кротко на вълните...

Дочети си

Нептуниада

От малък съм заобиколен с нездравия интерес на обществото към парите на семейството. Чичо ми започнал с малък семеен бизнес – търговия с редки животни...

Дочети си


Privacy Preference Center