Джанка зяпа през прозореца. Лято е. Останала сама в града, тя скучае. Играе си с тирантите на тролеите. Стига ѝ само да ги погледне и те се свиват, сякаш са изяли нещо много кисело. Започват да плюят искри и се спускат рязко надолу. Ватманът ругае и отива да ги закачи отново за живителния ток. Джанка се смее, изчаква ватманът да се върне в кабинката си и отново поглежда към тролея. Тирантите пак падат, ватманът пак ругае, пътниците пухтят. На третия път ѝ омръзва – отива да си намаже филия със сливов мармалад. Джанка още не знае, че след няколко дни цялото семейство ще се премести да живее в квартал Дружба, където няма тролеи. Никога вече искри и забава. Никога.

 

Тролей
© WNVEH

Още несвързани истории

Началото

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

Дочети си

Тишърта на Мануш

Пророкът се приближи до множеството и махна с ръка...

Дочети си

Свърши се

"Скобка, пиронче, кламер...", нижеха се една по една мислите в главата на Роко. Поуморен беше; девет дена караул бяха твърде много за годинките му. "Сапун, каша...", затананика си...

Дочети си


Privacy Preference Center