Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно. Скоро чашата остана празна. Погледна в огледалото. След това, което видя, реши да купи пистолет за няколко убийства с цел. „Оръжие за всеки“ винаги бе наблизо. Оттам си взе бляскавия пистолет и необходимите патрони. Магазинът изчезна. Изпуши още едно Боро и с килната килърна шапка на главата и подобна походка на краката излезе. Мантията го последва през вратата, а къщата изчезна. Останаха пустинята и пущиняка.

Първо уби себе си. Оказа се лесно. Кръвта потече през дупката. Не остави писмо. Изправи се и тръгна напред. Стигна до бара. Сложи си вратовръзка за да влезе. Там гръмна двете кучки. Любимите му. И обичливите. Най. Оазисът не беше далеч. Три малки прасенца отлетяха към свинския рай. В бара похапнаха пържоли. После извади компаса, за да види последния изток. Но остави севера последен. Земята без посоки се завъртя. Пустинята порасна. Петата планина не поиска пощада. Беше поискала да види само картината. Тази със слънцето. Почивайки за малко върху срутените камъни, намери в джоба си надраскана комбинация сред хаоса. Гръмна безмилостно шестицата и джакпота офейка във времето. То, времето, в замяна докара Блейк, който, както и останалите, се телепортира за последно, преди да бъде достигнат. Животът в спираловидна осмица се помоли за последно в един храм на непозната планета. Събличайки реалността дочака края си. Годината бе 2005. Застреля и планетите. ВСИЧКИ. А спътниците се разбягаха. Слънцето от картината отвори очи. Беше останало само. Самотата го накара да заплаче. Сълзите изместиха светлината в системата.

По млечния път се моташе лисицата. Крачеше бавно, небързайки. Очакваше ставането сутрин. Пиеше млечен шейк от сламка. Носеше последните десет рози във вселената. Звездите чуха изстрелите след милион години. Пътят бе озарен от падналите рози, които оцветиха безкрайността. Лисицата изскимтя уплашено. Сви се на кълбо и зачака. После видя бляскавия пистолет. След това и принца. Тогава разбра целта. Невидимото беше станало видимо. Те тръгнаха.

 

Големият принц
© Basso Pomade

Още несвързани истории

Матине

- Да се обадим в полицията! - предложи млада дама по чехли. Мнозинството я изгледа със съжаление...

Дочети си

Полиетика

Как мина изпита?

Дочети си

Ми, да!

Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...

Дочети си

Слънчоглед

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.

Дочети си


Privacy Preference Center