Минах покрай училищния пазар още в сряда вечерта, но торбите ми попречиха да вляза, затова отложих за следващия ден. На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали. Всичко на всичко имаше четири – три момчета и едно, мисля, момиче.
Момчетата като да имаха някаква роднинска връзка – и трите бяха рижи, високи, с белези на неочаквани за възрастта им места. Огледаха ме дръзко, с добри задни мисли и без никакво явно желание да получат моето одобрение. Но ги харесах, дотук три, казах си.
Четвъртото беше слабо, крехко създание в тясна черна пола и ивичест пуловер. Босо. Приличаше повече на насекомо, отколкото на човек. Не можах да го усетя, заразглеждах го. Пръстите, наклона на главата, коленете – всичко ми даваше основания да мисля, че може да му се разчита. Преместих го в кошницата при другите и тръгнах към къщи, но не ми беше спокойно.
На първия учебен ден класната на Ява ни запозна с другите ѝ съученици, тези, които бяха в класа по разпределение. Ява не им обърна много внимание, гледаше разсеяно и така отговаряше. Когато задължителната част отмина, тя се отдели от мен и потърси близост с избраните. Вече се изясни, че насекомото беше момиче – беше подчертала ноктите си с цвят и разделила косата си на широк път. За мой тих ужас Ява я целуна по челото, застана до нея и ме помоли да ги снимам.
Вечерта я попитах какво мисли за класа.
– Нека говорим за това след шест години! – каза тя и засърба супата си.

Още несвързани истории
Корпоративни стандарти
10.06.2010
Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:
- Много е грозно.
Monsieur Fauteuil
13.07.2010
Мосю Фотьойл обича да седи в парка. Почти никой не го забелязва, но той често се разхожда из квартала...
Размяна на свойства по време на сън
12.03.2010
Наскоро получих покана от Шведската Кралска Енциклопедия да напиша статия по въпроса за размяната на свойства между хора по време на сън. Нека ви разкажа един от многото любопитни случаи от практиката ми...
Така става като се сещаш в последния момент. Другата година – по-отрано! Нали тъй? Суоми форева!