Джон Лури се люлееше на стола:

Аз съм малко дървено човече
В гора от латекс
В гора от латекс
Аз съм малко
Пи-ба-би-би-ба
Аз съм…

Някой мина под прозореца. Беше Скъперника – единственият човек в Града, който върви пеша в този час на нощта. Оставяше зад себе си диря от светнати прозорци – новите един по един се показваха да разберат кой, the fuck, ги буди час преди алармата.

Джон Лури загаси и се приготви:

Деветдесет
От мен
И от теб
Деветдесет
Или деветнадесет
Нощи
Нощи не спя

Таксито подмина Скъперника и недоволно спря. От него се изсипаха няколко гримирани маймуни, последната плати и затвори грубо. Псувни изпълниха купето, а в затворен обем те са неефективни. Пауза.

Скъперника се обърна и ги видя. Не отиваше на добре разходката. Той влезе в първия клуб, който видя от тази страна на улицата, маймуните го последваха.

Преди да започна
Този концерт
Искам да го посветя
На себе си
На своите приятели
Не вярвате ли?
Ха!
Този
Как беше? Концерт, да
Този концерт
Е за милите ми
Благодаря
„Малки радости“

Маймуните си поръчаха кана Newcastle. Скъперника седна на тяхната маса. Сърцето му се изпълни с безадресно уважение и го заболя глава.


Още несвързани истории

Пълзейки по пътя

- Ако имах кола, сега щях да ни закарам да спим на вилата. Птички, тишина...

Дочети си

Рождените дни

Има някои основни принципи, които според мен са важни в живота и помагат в отношението с хората...

Дочети си

Татуировка куче

Скуката и фактът, че от един час не знаех как да те заговоря ме подтикнаха към тези глупави фантазии, за това как си умряла и колко ми е мъчно за теб...

Дочети си

Опашката

Тази сутрин Дяволът се събуди и откри, че му няма опашката. Погледна под леглото - понякога я оставяше там - но и там я нямаше...

Дочети си


Privacy Preference Center