Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса. Носеше очила с жълти стъкла, хубава светла риза и скъп часовник. Покани я да седне и на свой ред се настани в удобния си черен кожен стол. Сложи формулярите пред себе си и веднага сбърчи вежди.

— Съжалявам, нямах по-подходяща снимка — каза Ивана тихо.
— Защо не сложихте обикновена, паспортна?

Ивана се усмихна срамежливо и се раздвижи на стола си.

— Там съм прекалено ококорена.
— Няма проблеми — каза служителят сухо.
— Поне се вижда, че съм весел човек, хах — се обади Ивана, но веднага съжали. Патица, помисли си тя, ядосана на себе си.

Сухарят се зае да разглежда листата. Почти веднага направи нова гримаса, присви очи и приближи лицето си сякаш искаше да прочете нещо, написано със светъл молив и много малки буквички между редовете.

— Като малка исках да стана психолог — обясни Ивана — Беше преди години. Отдавна не съм имала проблеми. Вече съм нов човек, хах!

Мъжът нищо не каза, само повдигна леко рамене и въздъхна тихо. Ивана следеше притеснено реакциите му — от този мухльо зависеше кариерата ѝ в Агенцията. Погледът му отново зашари по документа. Не след дълго отново спря. Минаха няколко секунди.

— Онлайн шопинг?
— Да?
— Само това ли са интересите ви?

Ивана усети как гневът я завладява. Служителят я гледаше в очите. Лицето му не изразяваше никаква емоция.

— Не. Аз просто… Още ли трябва да напиша?
— Това е нещо, което вие сама трябва да прецените.
— Ами…
— Да?
— Хотели? Вибратори?
— Да?
— Различни цветове, размери??

В очите на служителя като че ли вече се четеше лека насмешка. Ивана стана и го хвана за вратовръзката.

— Наистина имам нужда от тази работа!

Мустаците на отговорника по човешки ресурси на Агенцията бавно се разшириха в широка приятелска усмивка.


Още несвързани истории

Махорка

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...

Дочети си

Шумът на вселената

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

Дочети си

Перцето

Във Вторник "Паркинги и гаражи" разкараха последния си басист...

Дочети си

К’ва беше, па к’ва стана…

И какво ли още има да става...

Дочети си


Privacy Preference Center