Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса. Носеше очила с жълти стъкла, хубава светла риза и скъп часовник. Покани я да седне и на свой ред се настани в удобния си черен кожен стол. Сложи формулярите пред себе си и веднага сбърчи вежди.

— Съжалявам, нямах по-подходяща снимка — каза Ивана тихо.
— Защо не сложихте обикновена, паспортна?

Ивана се усмихна срамежливо и се раздвижи на стола си.

— Там съм прекалено ококорена.
— Няма проблеми — каза служителят сухо.
— Поне се вижда, че съм весел човек, хах — се обади Ивана, но веднага съжали. Патица, помисли си тя, ядосана на себе си.

Сухарят се зае да разглежда листата. Почти веднага направи нова гримаса, присви очи и приближи лицето си сякаш искаше да прочете нещо, написано със светъл молив и много малки буквички между редовете.

— Като малка исках да стана психолог — обясни Ивана — Беше преди години. Отдавна не съм имала проблеми. Вече съм нов човек, хах!

Мъжът нищо не каза, само повдигна леко рамене и въздъхна тихо. Ивана следеше притеснено реакциите му — от този мухльо зависеше кариерата ѝ в Агенцията. Погледът му отново зашари по документа. Не след дълго отново спря. Минаха няколко секунди.

— Онлайн шопинг?
— Да?
— Само това ли са интересите ви?

Ивана усети как гневът я завладява. Служителят я гледаше в очите. Лицето му не изразяваше никаква емоция.

— Не. Аз просто… Още ли трябва да напиша?
— Това е нещо, което вие сама трябва да прецените.
— Ами…
— Да?
— Хотели? Вибратори?
— Да?
— Различни цветове, размери??

В очите на служителя като че ли вече се четеше лека насмешка. Ивана стана и го хвана за вратовръзката.

— Наистина имам нужда от тази работа!

Мустаците на отговорника по човешки ресурси на Агенцията бавно се разшириха в широка приятелска усмивка.


Още несвързани истории

Рекламни трикове

Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...

Дочети си

Несериозни

Искахме да се срещнем в Ню Йорк, но понеже и двамата знаехме колко сме несериозни решихме да не си определяме точна дата и място на срещата...

Дочети си

Гориш!

Вървях по Мала Качевска, после завих по Магдолена и на ъгъла с Генерал Лаш ги видях - чакат на светофара две сенки.
- Влизаш ли?

Дочети си

Неточни траектории

Накратко, родени сме на планетата Земя . Изкарахме там детска градина и училище...

Дочети си


Privacy Preference Center