Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой. После дойде един младеж с широко черно яке и светли гуменки. Не я погледна нито веднъж, просто застана там и заби поглед някъде напред. Лека-полека започнаха да пристигат и други хора и спирката се понапълни.

Времето минаваше, а рейсът все не идваше. Лена скучаеше. Гледаше ту наляво, ту надясно, разглеждаше лицата на хората, после безрадостния пейзаж зад себе си, а накрая протягаше врат напред, само за да се увери, че рейсът все така не идва.

Бяха минали вече десет или петнадесет минути, откакто бе дошла. Момчето с якето си стоеше все така неподвижно, очевидно потънало в собствените си мисли. Гледаше напред с налудничав, изцъклен поглед, а по устните му бе замръзнала едва доловима усмивка. Най-накрая рейсът се показа в далечината и хората се раздвижиха в търсене на по-добра позиция за атакуване на вратите. Лена реши да изчака първоначалния щурм и да влезе след останалите.

– Ще те спечеля, Мария. – чу до себе си висок и ясен глас.

Момчето все така гледаше в една точка и се усмихваше. Едва ли друг освен Лена чу какво казва. Рейсът отвори врати и тълпата се втурна на абордаж.


Още несвързани истории

Видове

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Дочети си

Роботите също пушат

Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...

Дочети си

На сутринта

Някак случайно се беше озовала на неговия прозорец. Той се усмихна и я погали, в него имаше толкова нежност и топлина...

Дочети си

Матине

- Да се обадим в полицията! - предложи млада дама по чехли. Мнозинството я изгледа със съжаление...

Дочети си


Privacy Preference Center