Първото ѝ излизане в чужбина беше до Япония, полет-подарък. Летеше през Мадрид, за по-ведро. Под нея се редяха сини и зелени ивици, хора, празници, а после се стъмни. Не ѝ стигна поглед за през нощта и неусетно се унесе. Събуди се час-два преди кацане, беше преспала кошмар.

Огледа се и разбра къде е. Усети, че е студено. И тясно. Инстинктивно поиска да излезе оттук, да изчезне. Трябваше, жизнено важно беше да се махне, да е далеч и на свобода… От срам дори не стана от седалката.

Изпоти се отвън и отвътре, задави се. Трескаво заопипва всичко, искаше да се хване за нещо, което да я спаси. Свали масичката пред себе си. Научи я с ръце, запомни я, нарисува я наум с масло, разчерта я, запали я и я унищожи молекула по молекула – всичко за да мине времето. И то минаваше.

В далечния край на масичката, току до облегалката, в една малка вдлъбнатина, която откри едва сега, напипа залепена дъвка. При тази находка, тя затвори очи и шумно издиша.

Облегна се. Слънцето изгряваше до нея. Ужасът излезе през ноздрите ѝ. Тя замачка с пръсти чуждата, стара, но още мека дъвка. Загледа облаците навън, помачка и тях, притихна.

Не е нужно много. Дори тук, на десет левги височина, на две педи седалка, над Япония, където отскоро били забранили триножниците, дори и тук можеш да си у дома си. След 45 минути ще я посрещне брат ѝ, ще ѝ помогне за багажа и ще минат през тунела до открития космос пред дома му. А месеци по-късно, когато той намери дъвката в една скрита вдлъбнатина на пътническата седалка, тя ще се извини за минута и ще си презавери билета.


Още несвързани истории

Роботите също пушат

Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...

Дочети си

И ние сме хора

Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...

Дочети си

Допустима граница на успиване

Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание...

Дочети си

Ден на детето

- Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
- Толкова зле?

Дочети си


Privacy Preference Center