Япония

Първото ѝ излизане в чужбина беше до Япония, полет-подарък. Летеше през Мадрид, за по-ведро. Под нея се редяха сини и зелени ивици, хора, празници, а после се стъмни. Не ѝ стигна поглед за през нощта и неусетно се унесе. Събуди се час-два преди кацане, беше преспала кошмар.

Огледа се и разбра къде е. Усети, че е студено. И тясно. Инстинктивно поиска да излезе оттук, да изчезне. Трябваше, жизнено важно беше да се махне, да е далеч и на свобода… От срам дори не стана от седалката.

Изпоти се отвън и отвътре, задави се. Трескаво заопипва всичко, искаше да се хване за нещо, което да я спаси. Свали масичката пред себе си. Научи я с ръце, запомни я, нарисува я наум с масло, разчерта я, запали я и я унищожи молекула по молекула – всичко за да мине времето. И то минаваше.

В далечния край на масичката, току до облегалката, в една малка вдлъбнатина, която откри едва сега, напипа залепена дъвка. При тази находка, тя затвори очи и шумно издиша.

Облегна се. Слънцето изгряваше до нея. Ужасът излезе през ноздрите ѝ. Тя замачка с пръсти чуждата, стара, но още мека дъвка. Загледа облаците навън, помачка и тях, притихна.

Не е нужно много. Дори тук, на десет левги височина, на две педи седалка, над Япония, където отскоро били забранили триножниците, дори и тук можеш да си у дома си. След 45 минути ще я посрещне брат ѝ, ще ѝ помогне за багажа и ще минат през тунела до открития космос пред дома му. А месеци по-късно, когато той намери дъвката в една скрита вдлъбнатина на пътническата седалка, тя ще се извини за минута и ще си презавери билета.