След дълги години живот в гъстата мъгла на неведението Ернесто разбра какъв му е проблемът. Беше егоистична свиня. Разбра го изведнъж, казаха му го, за да бъдем точни. Никога не бе предполагал, че може да страда от нещо толкова просто. Все си мислеше, че има я рак на корема, я инфекциозна мононуклеоза, я нещо друго още по-страшно. Често ходеше из къщи и се опипваше по цялото тяло в търсене на ужасно злокачествено образувание, което да му даде обяснение за непрестанните промени в настроението му.
Известно време Ернесто опита да реши проблема сам. Две години не пазарува. Сади дървета по градинки, помогаше на стари и болни хора, даваше пари на просяците, без никакъв успех. Един ден Алберто, негов колега, му препоръча някаква специализирана в лечение на най-различни душевни противоречия клиника. Имал познат, на когото били помогнали, програмист, успешно излекуван от тежка форма на скептицизъм.
Предложението на лекарите беше колкото просто, толкова и гениално. Щяха да импланктират в мозъка на Ернесто микрочип, способен да доловя и анализира мисловните му импулси. Устройството щеше да прихваща всяка една егоистична мисъл и да го „наказва“ за нея чрез токов удар право в хипоталамуса. Така, постепенно мозъкът на Ернесто, също като кучетата на Павлов едно време, щеше да се „самообучи“ и да спре да генерира егоистични мисли.
Няколко часа след операцията Ернесто отвори очи и с мъка се опита да се изправи върху идеално чистото си легло някъде в сърцето на клиника „Два мозъка“. Срещу него седяха съпругата му и един висок, кльощав мъж в бяла престилка. Шушукаха си заговорнически, но млъкнаха веднага щом забелязаха, че шава.
— Добре дошъл — каза непознатият, скочи на крака и се приближи до него. — Поздравления!
— Скъпи! — жена му също стана.
Докторът, или който и да беше този човек, стисна ръката на Ернесто.
— Имам удоволствието да ви съобщя, че операцията мина успешно. Това е! Край! Никога повече гладолечение, билка турта и чувство за вина! От днес започва вашият нов живот!
Ернесто го погледна и се опита да каже нещо, но в този момент хиляди малки иглички се забиха в мозъка му. Лицето му се изкриви от болка.
— Докторе, какво става??
— Не се безпокойте, ще свикнете. Така ще бъде в началото.
— Но защо? Чакай, чакай малко… — Ернесто едва бе имал време да осъзнае кой е и къде се намира. — Не разбирам. Докторе… ааррггхх…
— Миличко, да се прибираме вкъщи.
Човекът в бяло стана от стола и се насочи към вратата. После спря, усмихна се и му намигна:
— Боли, а? Но нали това е идеята…
Още несвързани истории
Разсеяността е вредна
05.08.2009
Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях "събудил" насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам...
Без милост
17.12.2009
Животното гледа през мен и си мисли как да ме заобиколи. А аз го гледам право в благите очи и леко клатя ръка, тая дето ми е свободна в момента. Прибирам я в юмрук и му го показвам...
Добре дошъл Басо Помада
01.07.2009
Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн...