Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.

— Дуто, какво правиш там, излез веднага! — изкомандвала го тя.

Момчето се изправило срещу нея. По носа му имало прах.

— Подслушвам модемите, мамо.

Майка му въздъхнала. Защо момчето ѝ не можеше да бъде като всички останали деца?

— Нямаш ли си по-добро занимание, Дути?
— Как така по-добро??
— Би могъл да излезеш, да се видиш с приятели…
— Но те пушат марихуана, мамо — казал с равен глас малкият Пердуто, докато гледал майка си право в очите.

Тя се нацупила и излязла от стаята, а Пердуто отново се заврял под бюрото си и допрял глава до мигащото с малки червени светлинки устройство. Дочул тихите им гласчета:

— Бийп?
— Бийп.
— Бииииийп, биииийп, бииийп…

Момчето бързо написало няколко реда в тефтера си и пак долепило ухо.


Още несвързани истории

Абсолютно продължаващи

„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата ѝ под шарената сянка на Виталожкия лес...

Дочети си

Души в резерв

На колекционера на души му избягала любимата душа...

Дочети си

Контесата

Сестрата на Мишо, Капка, се конти всяка сутрин по два часа. Не пасе трева тя. Знае, че два часа контене сутрин носи успех и късмет. Неясно кога и с кого, но е сигурно...

Дочети си

Извън релси

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Дочети си


Privacy Preference Center