Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.

— Дуто, какво правиш там, излез веднага! — изкомандвала го тя.

Момчето се изправило срещу нея. По носа му имало прах.

— Подслушвам модемите, мамо.

Майка му въздъхнала. Защо момчето ѝ не можеше да бъде като всички останали деца?

— Нямаш ли си по-добро занимание, Дути?
— Как така по-добро??
— Би могъл да излезеш, да се видиш с приятели…
— Но те пушат марихуана, мамо — казал с равен глас малкият Пердуто, докато гледал майка си право в очите.

Тя се нацупила и излязла от стаята, а Пердуто отново се заврял под бюрото си и допрял глава до мигащото с малки червени светлинки устройство. Дочул тихите им гласчета:

— Бийп?
— Бийп.
— Бииииийп, биииийп, бииийп…

Момчето бързо написало няколко реда в тефтера си и пак долепило ухо.


Още несвързани истории

Пътят на калта

По качеството на "теракотата" можеш да съдиш за свещеника и паството...

Дочети си

Le Roi est mort!

Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението - няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда...

Дочети си

Слънчоглед

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.

Дочети си

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Дочети си


Privacy Preference Center