Мари Х

Един спокоен неделен следобед майка му на Пердуто заварила неговите приятели, Басо и Рамзес, да разговарят в уютната кухня на приземния етаж на дома ѝ. Те си хапвали бисквити и пиели чай, докато нейното момче горе в стаята си се опитвало да приведе в някакъв вид твърдата си като пластмасова четка коса. Така и така ѝ висели в кухнята, решила да се пробва:

— Басо, я ела тук сега. Я ми кажи, ама честно: Пердуто пуши ли марихуана?

Басо тъкмо в този момент отпивал от чая си, но се задавил и започнал да кашля. Въпреки това учудващо бързо се съвзел.

— Мари-каква?!? — попитал той с измъчена, изкривена от опитите си да сдържи кашлицата физиономия. Двамата с Рамзес се погледнали с израз на дълбоко недоумение.

Майката на Пердуто нищо не казала. Нацупила се, сипала си бързо един чай и излязла от кухнята. Тъкмо в тоя момент влязъл и самият Пердуто, измит и сресан. От лявата страна на главата му стърчал голям перчем.

— Какво става? — попитал той.

Приятелите му седяли на табуретките си и го гледали с невинни физиономии. Рамзи вдигнал рамене:

— Нищо. Ще тръгваме ли?