Връщаше се обратно. Вече беше тъмно и дъждът се сипеше със скорост, на която чистачките не смогваха. Той не беше като непроницаемо перде, той беше всичко наоколо.
Фаровете на колата автоматично се адаптираха към трафика по магистралата. Очите ѝ, изморени от няколкото поредни нощи, прекарани в пиене, известно време не виждаха какво се случва на пътя. Мозъкът ѝ закъсня още повече да осъзнае видяното (картината е безжизнена без хилядите думи, които стоят зад нея).
Валеше от сутринта. През това време малките попови лъжички се бяха превърнали в жаби. Те покриваха магистралата – милиони, като жив килим по тъмния път. Колата се движеше с бясна скорост през тях. Хиляди умираха всяка секунда, а броят им нарастваше с увеличаването на скоростта. Погледна назад, но караше прекалено бързо, за да се види каквото и да било. И беше прекалено тъмно. Брутално. Почувства се като убиец на новородени. На милиони новородени души. Масово убийство с библейски пропорции, непоклатимата логика на смъртта.
Знаеше, че ще го види тази вечер и знаеше, че всичко ще завърши брутално.
Още несвързани истории
Преодоляването на кризата на средната възраст
27.04.2010
Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа...
Le Roi est mort!
04.05.2011
Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението - няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда...
Приказка за последните ожарени крадци в пластмасовия свят
08.11.2010
Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...
Подарък по време на Коледа
23.12.2010
Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.