Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.
Самуил се заизкачва към стаята на Малката Ида.
Графинята излезе от стаята.
Графинята седна на терасата отпред на малко трикрако столче.
Графинята не искаше никой да я вижда.
Кученцето на графинята заспа в пазвата ѝ.
Графът хвърли поглед към трудокопачите и ги подкани да побързат.
Трудокопачите бързаха вече две десетилетия.
Малката Ида се прибра късно предишната вечер.
Малката Ида все още спеше.
Самуил влезе в стаята ѝ внимателно, за да не я събуди.
Кученцето на графинята го чу и понечи да се обади.
Графинята го усети и му скръцна със зъби.
Кученцето на графинята си глътна езика.
Един от трудокопачите чу скърцане на зъби и сподели с останалите.
Трудокопачите оставиха лопатите и погледнаха към терасата.
Графът пак им подвикна.
Трудокопачите се размърдаха недоволно.
Самуил разбра, че е време да вземе страна.
Самуил хвърли на терасата газова граната и залости вратата отвътре.
Графинята запуши нос и скочи през терасата.
Графът, който минаваше отдолу, смекчи паднето ѝ и тя се отърва с лек уплах.
Графът почина на място.
Малката Ида се събуди от шума.
Малката Ида се събуди осиротяла.
Трудокопачите вече се качваха по стълбите.
Кученцето на графинята си беше изкашляло езика и виеше на умряло.
Самуил направи предложение на Малката Ида.
Кученцето на графинята го чу и се изуми.
Кученцето на графинята престана да вие на умряло.
Малката Ида отхвърли предложението на Самуил.
Малката Ида изгони Самуил и му посочи вратата на терасата.
Самуил отказа, оправдавайки се, че там го чака сигурна смърт.
Малката Ида му посочи другата врата.
Самуил тръгна натам.
В този момент трудокопачите влязоха в стаята.
Самуил беше първият човек, когото видяха.
Трудокопачите понечиха да го насекат с лопатите си.
Малката Ида беше чувствителна и пресметлива.
Малката Ида изпищя с все сила.
Трудокопачите се сепнаха.
Малката Ида каза на Самуил, че е размислила и приема предложенито му.
Малката Ида и Самуил се ожениха на момента.
Трудокопачите се отказаха да посягат на новия граф.
Трудокопачите бяха разумни хора.
Трудокопачите се върнаха там, откъдето бяха дошли.
Самуил излезе на терасата и се огледа.
Самуил видя графинята да бяга с все сила в далечинта.
Самуил хвърли по нея трикракото столче.
Кученцето на графинята зави на умряло.
Самуил влезе в стаята.
Малката Ида и Самуил живяха щастливо дълги години.


Още несвързани истории

Румънката

Случило се веднъж една майка...

Дочети си

Уини

Парчето дишаща сланина лежеше до мен и се тресеше. Току що бяхме осъществили сексуален контакт: няколко минути бях пронизвал последователно със слузестия си шип трите му дупки, докато то квичеше и се гърчеше от удоволствие...

Дочети си

Крайпътна история

На половината път между Атина и Санта Комина, на едно разширение на асфалта, живее старец. Има куче, кълбо прежда и магически очила. С очилата той може да вижда преждата, дори и когато е в корема на кучето...

Дочети си

История на ухото

Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...

Дочети си


Privacy Preference Center