Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.
Самуил се заизкачва към стаята на Малката Ида.
Графинята излезе от стаята.
Графинята седна на терасата отпред на малко трикрако столче.
Графинята не искаше никой да я вижда.
Кученцето на графинята заспа в пазвата ѝ.
Графът хвърли поглед към трудокопачите и ги подкани да побързат.
Трудокопачите бързаха вече две десетилетия.
Малката Ида се прибра късно предишната вечер.
Малката Ида все още спеше.
Самуил влезе в стаята ѝ внимателно, за да не я събуди.
Кученцето на графинята го чу и понечи да се обади.
Графинята го усети и му скръцна със зъби.
Кученцето на графинята си глътна езика.
Един от трудокопачите чу скърцане на зъби и сподели с останалите.
Трудокопачите оставиха лопатите и погледнаха към терасата.
Графът пак им подвикна.
Трудокопачите се размърдаха недоволно.
Самуил разбра, че е време да вземе страна.
Самуил хвърли на терасата газова граната и залости вратата отвътре.
Графинята запуши нос и скочи през терасата.
Графът, който минаваше отдолу, смекчи паднето ѝ и тя се отърва с лек уплах.
Графът почина на място.
Малката Ида се събуди от шума.
Малката Ида се събуди осиротяла.
Трудокопачите вече се качваха по стълбите.
Кученцето на графинята си беше изкашляло езика и виеше на умряло.
Самуил направи предложение на Малката Ида.
Кученцето на графинята го чу и се изуми.
Кученцето на графинята престана да вие на умряло.
Малката Ида отхвърли предложението на Самуил.
Малката Ида изгони Самуил и му посочи вратата на терасата.
Самуил отказа, оправдавайки се, че там го чака сигурна смърт.
Малката Ида му посочи другата врата.
Самуил тръгна натам.
В този момент трудокопачите влязоха в стаята.
Самуил беше първият човек, когото видяха.
Трудокопачите понечиха да го насекат с лопатите си.
Малката Ида беше чувствителна и пресметлива.
Малката Ида изпищя с все сила.
Трудокопачите се сепнаха.
Малката Ида каза на Самуил, че е размислила и приема предложенито му.
Малката Ида и Самуил се ожениха на момента.
Трудокопачите се отказаха да посягат на новия граф.
Трудокопачите бяха разумни хора.
Трудокопачите се върнаха там, откъдето бяха дошли.
Самуил излезе на терасата и се огледа.
Самуил видя графинята да бяга с все сила в далечинта.
Самуил хвърли по нея трикракото столче.
Кученцето на графинята зави на умряло.
Самуил влезе в стаята.
Малката Ида и Самуил живяха щастливо дълги години.


Още несвързани истории

Слънчоглед

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.

Дочети си

Нова перспектива

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

Дочети си

Сладко от звъници

Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.

Дочети си

Разхладително

Слънцето изгря и тежката нощна стража свърши. Капитанът се запъти към оръжейната, за да сдаде оръжието си. Имаше нужда от почивка, горещ душ и сън, а още на обед трябваше да се яви при генерала...

Дочети си


Privacy Preference Center