Преодоляването на кризата на средната възраст

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа, аз си легнах и се завих с чаршафа през глава. Присъни ми се, че съм дете и имам миниатюрна зоологическа градина на балкона. Крадях храна от хладилника и я давах на животните. Една вечер обаче слончето така започна да свири с хобота си, че майка ми се усети и отиде да види какво става. Когато видя всичките тия животни и разбра, че им давам от нашата храна тя, вместо да ме накаже, ме прегърна, целуна ме и ми каза, че съм страхотно момче.

Привечер се събудих усмихнат и реших хубаво да се издокарам. Първо — вече не усещах това непрестанно главоболие от последните години, а и все пак имах рожден ден. Облякох си костюма от сватбата и отидох до офиса. Нямах никакво желание да шофирам, затова вместо да се кача в колата тя се качи в мен. В офиса пък нямах никаква работа и никой не ме дразнеше ни най-малко. Реших да спретна едно хубаво празненство в кухнята, с музика и уиски за всички. Колегите ми много се зарадваха. Заподскачаха като бесни, а най-много подскачаше Дейна, с изкуствените си гърди и добре оформен от тренировки задник. Какви ли не глупави слухове се носеха за нея, но истината беше, че за шест години нито веднъж не я бях виждал с мъж. Тази вечер тя се целува с всеки, който имаше смелостта да си поиска. Сигурен съм, че много от колегите хубаво ще запомнят този ден.

Аз обаче си тръгнах по средата и ги оставих да се оправят сами. Слънцето скоро щеше да изгрее, а с него да ми се приспи. Исках да свърша още една работа. Обадих се на Селма и ѝ казах, че я чакам отвън, пред входа. Тя слезе сравнително бързо, не се наложи да звъня още няколко пъти, както обикновено. Имах важна новина за нея, добра новина този път. Трябваше да ѝ кажа, че така както беше започнал да тече животът ми — с главата надолу и така, както бе започнало да тече времето — наобратно, изведнъж бях започнал отново да усещам радост от решенията и постъпките си. Трябваше да ѝ обясня, че е напълно достатъчно дори и само да не правим обратното на това, което искаме. Изглежда ми повярва, защото ѝ предложих да се оженим пак, а тя, глупачката, се съгласи.