6/10/2010 Сряда

От четири дни се лутам напосоки опитвайки се да заблудя жабите. Не посмях дори да мина през дома на Лили както тя ми беше казала за да не издам адреса ѝ. Формата на муха наистина се оказа неподходяща за комуникиране с местните видове, но пък чудесна за придвижване и прикритие. И женските бяха лесни за оплождане – беше от съществено значение да оставя тук повече клонинги (засега имах само две жаби зад мен, но предполагах скоро щяха да докарат подкрепления). Колко ли знаеше Лили за всичко това? Може би трябваше да ѝ кажа още тогава всичко, там, на ниската маса в Супаста-р, сега беше дори без предупреждение. Така или иначе Те бяха тук за мен, а не за нея, и доколкото аз знам, още не разбираха напълно нейната роля в тази пиеса. Завих надолу по „Шишман“ и се прибрах в старата триетажна къща, която ми служеше за дом. Минах през първия и втория етаж да оплодя няколко нови женски и се върнах към чертежите. Това метро трябваше да бъде унищожено – само ако знаеха към какво копаят тези туземци!

следва продължение