За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
— Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
— Обичам. Ти?
— И аз.
Мълчи.
— Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
— Айде стига с тоя сладолед! — млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
— Един ванилов за малкия и два дефламола!


Още несвързани истории

Теснолинейка

Ще удължим Линията на Щастието...

Дочети си

Цифрова офис поема

Дигитал ѝо
Факс, имейл и други
Дигитал ти казвам...

Дочети си

Горска автобиография

Брат съм на лисица, но майка ми е заек, а приятелите ми са бухал, катерица и вълк. Баща ми не е маймуна, но е живял на остров и е ловил антилопи...

Дочети си

Приказка за последните ожарени крадци в пластмасовия свят

Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...

Дочети си


Privacy Preference Center