За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
— Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
— Обичам. Ти?
— И аз.
Мълчи.
— Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
— Айде стига с тоя сладолед! — млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
— Един ванилов за малкия и два дефламола!


Още несвързани истории

Едно към едно

Насиниха ми окото днес. Без да искам беше!

Дочети си

К’ва беше, па к’ва стана…

И какво ли още има да става...

Дочети си

История на ухото

Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...

Дочети си

Архитектура на шегата

— Трябва ти А.
— Какво е А?
— Еми то е нещо като Б.

Дочети си


Privacy Preference Center