За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
— Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
— Обичам. Ти?
— И аз.
Мълчи.
— Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
— Айде стига с тоя сладолед! — млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
— Един ванилов за малкия и два дефламола!


Още несвързани истории

Неуязвим

Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...

Дочети си

Свърши се

"Скобка, пиронче, кламер...", нижеха се една по една мислите в главата на Роко. Поуморен беше; девет дена караул бяха твърде много за годинките му. "Сапун, каша...", затананика си...

Дочети си

Чудовището Еее

Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...

Дочети си

Жаден

- Моля те, Бели, сипи му вода, той ти е братче...

Дочети си


Privacy Preference Center