За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
— Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
— Обичам. Ти?
— И аз.
Мълчи.
— Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
— Айде стига с тоя сладолед! — млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
— Един ванилов за малкия и два дефламола!
Още несвързани истории
Срамът
11.03.2013
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...
Колегите
30.03.2012
Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови...
Мммм… много обичам дефламол, баба ми правеше навремето.