За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм. Ходим с него по горещия пясък и бавно се люлеем във въздуха.
— Батко, ти обичаш ли сладолед?
Как да не обичам?! Обичам.
— Обичам. Ти?
— И аз.
Мълчи.
— Батко, хайде да си купим сладолед.
Стъпалата ни са изтръпнали от горещината. Плюя си на петите и продължавам да ходя на пръсти. Слюнката се стича към тях и ги изстудява постепенно. Вече се чувствам по-добре.
— Айде стига с тоя сладолед! — млясвам му един по врата и той пада, на шега. После отиваме до болницата.
— Един ванилов за малкия и два дефламола!


Още несвързани истории

Миналото на Хулия

Хулия най-сетне се съгласи да иде на психоаналитик...

Read More

Кожодер

Соломон погледна с мили очи брат си и го попита отново за кожата...

Read More

Приказка за последните ожарени крадци в пластмасовия свят

Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...

Read More

Грешката на пазача

Вярно, Ники ми е приятел...

Read More


Privacy Preference Center