Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля. Но не и в този случай, затова направо ще си го кажа: аз карам страхотно! Ако изобщо в нещо ме бива в тоя живот, това е да карам колело. Мога да стоя изправен на една гума и ей така на място да си подскачам, кеф ти на предната, кеф ти на задната. Мога да слизам и да се качвам по стълби. Мога да изкачвам планини и да пресичам реки. Мога дори да карам по отвесни стени, макар че не го правя често, че хората се стряскат. Мога да прескачам над пропасти и да карам по поляни. Мога да плувам с колелото в океана и да ловя риба. Изобщо аз много обичам колелета, но най-вече си обичам мойто си колело, което е розово и има малка лепенка с батман. Бях го оставил на двора тази сутрин и само се качих за пет минутки до къщи, да си взема сандвича и като слязох гледам — няма го. Затова много ви се моля, ако видите някой да продава или да кара такова колело като мойто, розово и с лепенка на батман, моля ви се — обадете ми се, защото наистина много го обичам.


Още несвързани истории

Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дочети си

Експозе

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...

Дочети си

Златната кофа

Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...

Дочети си

Махорка

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...

Дочети си


Privacy Preference Center