Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха. Сега стояха пред огромните бетонни влечуги, разпръснати из цялото поле и смучеха ледено-студено гуарапо в картонени чаши.

— Тате, нали динозаврите наистина са съществували?
— Съществували са.
— Но са умрели после, нали?
— Да, умрели са.
— Ама всичките ли?
— Така мисля.
— Абсолютно всичките ли? Нито един ли не е останал?
— Нито един.
— Е, тате, може някои пък да е останал жив, но да се крие.
— Да, възможно е.
— А някои са се превърнали в крокодили и в птици, нали?
— Как така в птици?
— Ами ей така, пораснали са им крила, пера.
— Да, наистина.
— А тате, как точно са умрели?
— Ами… Не се знае точно…

Двамата се погледнаха. Уж само за секунда, а всъщност — цяла вечност. Таткото на Лили обърна глава към каменните чудовища и потърси отговор в гърбавите им, недодялани фигури. Малко по-надолу имаше нещо като гигантски бобър с бодли. Хрумна му нещо. Наведе се над дъщеря си и бързо зашепна:

— Ами знаеш ли как? Убили са ги! Един по един! Убил ги е първият бозайник, намушкал ги е с кука за плетене в окото, докато се е къпал. Динозаврите идвали да погледнат през ключалката и той оп! — с куката…

Лили го гледаше с възхищение.


Още несвързани истории

Официална молба

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата...

Дочети си

Чудовището Еее

Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...

Дочети си

Сирене на сянка

Дремех блажено в сянката на крилото, когато някой ме дръпна за крачола...

Дочети си

Лечение на егоизъм

След дълги години живот в гъстата мъгла на неведението Ернесто разбра какъв му е проблемът. Беше егоистична свиня...

Дочети си


Privacy Preference Center