Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха. Сега стояха пред огромните бетонни влечуги, разпръснати из цялото поле и смучеха ледено-студено гуарапо в картонени чаши.
— Тате, нали динозаврите наистина са съществували?
— Съществували са.
— Но са умрели после, нали?
— Да, умрели са.
— Ама всичките ли?
— Така мисля.
— Абсолютно всичките ли? Нито един ли не е останал?
— Нито един.
— Е, тате, може някои пък да е останал жив, но да се крие.
— Да, възможно е.
— А някои са се превърнали в крокодили и в птици, нали?
— Как така в птици?
— Ами ей така, пораснали са им крила, пера.
— Да, наистина.
— А тате, как точно са умрели?
— Ами… Не се знае точно…
Двамата се погледнаха. Уж само за секунда, а всъщност — цяла вечност. Таткото на Лили обърна глава към каменните чудовища и потърси отговор в гърбавите им, недодялани фигури. Малко по-надолу имаше нещо като гигантски бобър с бодли. Хрумна му нещо. Наведе се над дъщеря си и бързо зашепна:
— Ами знаеш ли как? Убили са ги! Един по един! Убил ги е първият бозайник, намушкал ги е с кука за плетене в окото, докато се е къпал. Динозаврите идвали да погледнат през ключалката и той оп! — с куката…
Лили го гледаше с възхищение.
Още несвързани истории
Няма прогрес в решаването на листовки
07.03.2012
Поздравления - завършихте листовка А14.
Представянето ви бе оценено като 'Скъсън'.
Нощ и половина
23.09.2010
Лежа си в леглото и се ослушвам. Няма нищо за правене – не мога да заспя, не ми се става вече – уморих се да ставам и пак да лягам...
Без рецепта
08.05.2010
- Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е. Кой Ви говори за лекуване?

