Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха. Сега стояха пред огромните бетонни влечуги, разпръснати из цялото поле и смучеха ледено-студено гуарапо в картонени чаши.

— Тате, нали динозаврите наистина са съществували?
— Съществували са.
— Но са умрели после, нали?
— Да, умрели са.
— Ама всичките ли?
— Така мисля.
— Абсолютно всичките ли? Нито един ли не е останал?
— Нито един.
— Е, тате, може някои пък да е останал жив, но да се крие.
— Да, възможно е.
— А някои са се превърнали в крокодили и в птици, нали?
— Как така в птици?
— Ами ей така, пораснали са им крила, пера.
— Да, наистина.
— А тате, как точно са умрели?
— Ами… Не се знае точно…

Двамата се погледнаха. Уж само за секунда, а всъщност — цяла вечност. Таткото на Лили обърна глава към каменните чудовища и потърси отговор в гърбавите им, недодялани фигури. Малко по-надолу имаше нещо като гигантски бобър с бодли. Хрумна му нещо. Наведе се над дъщеря си и бързо зашепна:

— Ами знаеш ли как? Убили са ги! Един по един! Убил ги е първият бозайник, намушкал ги е с кука за плетене в окото, докато се е къпал. Динозаврите идвали да погледнат през ключалката и той оп! — с куката…

Лили го гледаше с възхищение.


Още несвързани истории

Първи Март

- Тате, Рекс има ли опашка?
- Има.
- Ама къса, нали?

Дочети си

Роби и Алтаира

Кратка история в картинки за чудесното приятелство между Алтаира и робота Роби, малко преди да се появи онзи скапаняк командир Адамс с тъпата си експедиция и да развали всичко.

Дочети си

Шумът на вселената

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

Дочети си

Добрият син

Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...

Дочети си


Privacy Preference Center