Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала. Не беше пил много, не повече от три-четири питиета, плюс онези фантастични шотове текила с портокал и канела. Чувстваше се добре. Лекото пищене в ушите и чувството, че е самотен и нежелан бяха нещо обичайно и нямаха отношение към изпития алкохол.

Уилфредо влезе почти безшумно в спалнята и се промъкна до леглото. Обзе го нов екзистенциален прилив на паника. Защо тези няколко часа на еуфория в бара, часове на ожесточено крещене и танци, не можеха да продължат вечно? Защо всичко хубаво в живота след миг изчезва и се превръща в объркан спомен?

Както беше с дрехите, Уилфредо се шмугна до Хулия и я прегърна. Ръцете му намериха гърдите ѝ, заспали и меки и загърбвайки мрачните си мисли започна да я целува по раменете и врата. Внезапният пристъп на страст продължи около минута, но съпругата му така и не даде признаци на живот. Отчаян, Уилфредо се изправи и седна на ръба на леглото. Вдигна едната ѝ ръка, задържа я за кратко във въздуха и после я пусна. Ръката тупна глухо върху матрака.

— Безчувствена, студена кучка — промърмори Улфредо и задърпа вратовръзката си.


Още несвързани истории

Ние търсим…

Вие намирате...

Дочети си

Бунтовници с фунийки

Оня ден с едни приятелчета сформирахме бунтовническа група. За съжаление въоръжението ни не беше кой знае какво...

Дочети си

Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дочети си

Промяната

Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият.

Дочети си


Privacy Preference Center