Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата. Горе на скалата триста мравки отдъхнаха дружно и се отправиха бързо обратно към мравуняка. Дневното разчистване едва започваше. Всеки ден рано сутрин намираха отвора си засипан с мъртви тела и всеки ден ги изхвърхяха в морето от скалата. Това се бе повтаряло толкова много дни, че надолу по вертикалните стени на камъка на места полуизгнили, сбръчкани и избелели от слънцето тела, като извратени растения покриваха ръбовете.
На следващия ден, Пенчо открадна поредната нова кукла на сестра си и я зарови в пясъчника.
Още несвързани истории
Всичко ще бъде чудесно
04.10.2010
- Изобщо не може, казах!
- Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
Златната кофа
07.08.2009
Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...
Пенчо, вземи прочети нещо, стига с тия кукли!
Скара, ае стига с тия книжки, земи фани една мотика!
ауу как обичам да всявам смут 🙂
Мотика, мотика, КОЛКО да е мотика?
Мравка да не си в наше време, exploited всеки ден!