Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали. Реших да се прибера пеш, макар и пътят ми да минаваше през бедняшкия квартал, все още бе светло и сравнително безопасно.
Чух някакъв звук, погледнах към втория етаж на олющената сграда и тогава то се случи, започнах да чувам (чувам е слаба дума за това, което се случваше с мен) и виждам, да възприемам милиарди неща. Звуковият фон на града се разложи на съставните си елементи, еднакво силни — автомобили, играещи деца, семейни скандали, музика, звън на падаща монета, вика на продавачите на гуарапо и още…
Не знам как съм успял да направя няколкото крачки, но се свлякох и подпрях на дървения електрически стълб, докато продължавах да се наслаждавам на явлението. Покрай мен преминаваха хора, някои ме поглеждаха за секунда, други изобщо не. Разговаряха, мислеха, дишаха силно и учестено от жегата и забързаното ходене. Постепенно потокът от хора намаля. Един или двама съвестни граждани се спряха да ме питат дали всичко е наред, с огромно усилие успявах да ги отпъдя с нетърпелив жест. Заваля.
Не знам колко дълго съм останал така, седмица, месец… Още първата нощ ме пребиха някакви тийнейджъри, взеха ми часовника и телефона, от което изпитах известно облекчение, и без това не беше спрял да звъни и се опитваше да ме върне към действителност, към която вече не принадлежах. Заслушан в звуците на нощния град постепенно губех контрол над тялото си.
След време една жена започна да мокри устните ми с вода и продължи да го прави. Мисля, че тя живееше там, на втория етаж на къщата. Не можех да различа кога съм буден и кога спя, но помня ярко белия ден, в които всичко това свърши.
Пред мен премина автобусът, с който нормално се прибирах от работа. С новата реклама на Кока Кола… Изведнъж всичко утихна и звуците се сляха в едно. Опитах се да стана, но бях ужасно слаб. Вторият опит ми помогна да се изтъркуля в канавката, където видях монетата, която бях изтървал. С усилие успях да стана, вдигнах си стотинката и се запътих към близкия автомат за освежителни напитки.
Още несвързани истории
Разсеяността е вредна
05.08.2009
Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях "събудил" насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам...
Приземни
08.10.2009
Прибирам се, тръшвам вратата и опипом намирам дистанционното. С една ръка си приготвям вечеря, с другата сменям каналите в опит да намеря подходящ филм, който да ме накара да забравя деня. Смрадта. Унижението...
реалните цветове на дъгата
10.12.2010
Забележително научно откритие от нашият сътрудник, другаря Л. Сп.