Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали. Реших да се прибера пеш, макар и пътят ми да минаваше през бедняшкия квартал, все още бе светло и сравнително безопасно.

Чух някакъв звук, погледнах към втория етаж на олющената сграда и тогава то се случи, започнах да чувам (чувам е слаба дума за това, което се случваше с мен) и виждам, да възприемам милиарди неща. Звуковият фон на града се разложи на съставните си елементи, еднакво силни — автомобили, играещи деца, семейни скандали, музика, звън на падаща монета, вика на продавачите на гуарапо и още…

Не знам как съм успял да направя няколкото крачки, но се свлякох и подпрях на дървения електрически стълб, докато продължавах да се наслаждавам на явлението. Покрай мен преминаваха хора, някои ме поглеждаха за секунда, други изобщо не. Разговаряха, мислеха, дишаха силно и учестено от жегата и забързаното ходене. Постепенно потокът от хора намаля. Един или двама съвестни граждани се спряха да ме питат дали всичко е наред, с огромно усилие успявах да ги отпъдя с нетърпелив жест. Заваля.

Не знам колко дълго съм останал така, седмица, месец… Още първата нощ ме пребиха някакви тийнейджъри, взеха ми часовника и телефона, от което изпитах известно облекчение, и без това не беше спрял да звъни и се опитваше да ме върне към действителност, към която вече не принадлежах. Заслушан в звуците на нощния град постепенно губех контрол над тялото си.

След време една жена започна да мокри устните ми с вода и продължи да го прави. Мисля, че тя живееше там, на втория етаж на къщата. Не можех да различа кога съм буден и кога спя, но помня ярко белия ден, в които всичко това свърши.

Пред мен премина автобусът, с който нормално се прибирах от работа. С новата реклама на Кока Кола… Изведнъж всичко утихна и звуците се сляха в едно. Опитах се да стана, но бях ужасно слаб. Вторият опит ми помогна да се изтъркуля в канавката, където видях монетата, която бях изтървал. С усилие успях да стана, вдигнах си стотинката и се запътих към близкия автомат за освежителни напитки.