Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число. После го промених да е на 25-то число, когато получавам заплата.

Снощи беше първият ми рожден ден по новата система. Беше доста приятен. С Коко цяла нощ обикаляхме, играхме билярд, ходихме на казино и накрая на стриптийз бар. Чак на сутринта установих, че съм профукал цялата си заплата, когато Имелда ми остави поредния си тлъст списък за пазаруване. Налагаше се спешно да измисля нещо.

Работата ми не е кой знае какво. Маркетингов специалист съм. Ето например какво работих днес. Взех списъка с продукти за пазарене, които ми бе оставила Имелда и го разпечатах. После изрязах с ножица всяка отделна поръчка и сложих листчетата в една празна кутия. Разбърках ги хубаво и ги занесох на шефа ми. Той бръкна, извади едно и го прочете на глас:

— Торба кроасани — каза той и ме погледна.
— В една торба има десет кроасана — поясних аз — Намисли си число.
— 888 — каза Лендън — А защо е всичко това?
— Нарича се декомпониране на пазарната реалност, шефе.

Лендън се замисли.

— Джордж, имаш ли нужда от почивка?
— Не, шефе, но ми трябват малко пари.
— Но нали вчера получихте заплати…
— Имам рожден ден, шефе.
— Кога?
— На 19.
— Хм. Не беше ли някъде около Коледа?
— Беше.

Лендън бръкна в портфейла си и извади няколко банкноти.

— Мога да ти дам 80.
— Шефе, ти си ужасно мил човек.
— Няма нищо. Ще ти ги удържа следващия месец.