И двамата дойдохме едновременно, в осем и половина, но колегата ми от съседното бюро ме заговори пръв.

— Имаш ли шах с големи фигури? — попита той.

Единственият шах, който някога бях имал беше един руски, бял, миниатюрен, с магнитни фигурки. С него играехме с брат ми, когато се возехме по самолети и кораби в безкрайните пътувания на родителите ни. Всъщност, бях учуден, че колегата ми играе шах.

— Как така големи? Колко големи? — От малък не бях играл на тази игра.
— Еми големи, истински, ей такива — посочи ми той.

За какво ли му беше този шах? Представих си как синът му се хвали на дъщеря ми: „А пък тати ме научи да рисувам с туш“, „тати ме научи да познавам часа“, „тати ме научи да играя шах“. През нощта бях сънувал как се губя в някакъв средновековен град. Аз бях на ред.

— Аха, аз помислих, че говориш за наистина големи…
— Не. Имам предвид съвсем обикновни…
— Как така обикновени?
— Не е важно. Забрави.

Не можех да му позволя да ме победи.

— Знаеш ли? Струва ми се, че Джордж има такъв шах.
— Кой Джордж?
— Няма значение. Забрави.

Колегата ми ме изгледа продължително. После стана и се запъти към кухнята.

— Предаваш ли се? — извиках след него.

 

Chess
© Albert Conus

Още несвързани истории

Свърши се

"Скобка, пиронче, кламер...", нижеха се една по една мислите в главата на Роко. Поуморен беше; девет дена караул бяха твърде много за годинките му. "Сапун, каша...", затананика си...

Read More

Източен блок

Новото жилище много му харесваше. Задоволяваше отлично нуждите му. Само едно нещо му пречеше да се чувства добре. Не знаеше какво. Просто чувстваше дисбаланс. Заплаха...

Read More

Джанки

Има, има.

Read More


Privacy Preference Center