Първо реши, че Сахара е подходящо място. Там сгушена сред дюните никой нямаше да може да я намери. Но се разколеба. Прекалено ярко се открояваше с лилавата си рокля върху светложълтите пясъци.

После в Google Earth намери малък остров насред Тихия океан. Изглеждаше необитаван и достатъчно отдалечен от всякаква цивилизация. Можеше да си построи колибка с покрив от гуано, наблизо най-вероятно течеше рекичка, а морето бе пълно с риба. Само дето въздушните пирати, които единствено се съгласяваха да правят полети със самоделните си самолети по тези диви места бяха до един мошеници с прогнили продажни души. За една шепа гръцки драхми бяха готови да изпеят на всеки срещнат къде се намира. С лодка пък бе немислимо. За да оцелееш три седмици в открито море трябва да пиеш кръв от акули и други гадости. Потръпна с отвращение.

Сети се за едни приятелчета, които живееха в планината, в една хубава къща с двор. Но и там не беше безопасно. Макар че, от друга страна в този двор можеше да се изкопае чудесен бункер и може би скрита в него нямаше да успеят да я намерят. Махна нервно с ръка. Нямаше време, трябваше спешно да измисли нещо. На следващият ден…

Б.А. Краят на разказа бе унищожен по невнимание, при игра със запалка. Моля ако някой има идеи за нов финал да си го напише сам.


Още несвързани истории

За счетоводителите

Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...

Дочети си

Фотосинтеза

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Дочети си

К’ва беше, па к’ва стана…

И какво ли още има да става...

Дочети си

Пропуснати ползи

Аз съм малък човек, дет се вика – кинта и двайсет. Краката ми – къси и малки. Гърдите ми - две шепи. Всичко е малко и късо при мен...

Дочети си


Privacy Preference Center