Годините и провалите все не успяваха да сломят Сладурите и те не спираха да се обичат и да мечтаят заедно. Любовта и вярата един в друг ги крепеше и още неотшумял грохотът от поредното пропаднало бизнес начинание, те вече имаха план за ново, още по-невиждано, с още по-ниски инвестиции и още по-висока възвръщаемост. Рано или късно, вярваха те, мечтата им щеше да сбъдне и те щяха да бъдат безмерно богати и известни.

— Миличко, кажи ми — те често си говореха прегърнати преди да заспят — Какво би направил ако имаше много, ама наистина много пари?
— Хм… — замисляше се той за кратко — Например, бих направил 100 различни уебсайта. После бих ги навързал всичките помежду им, така че да образуват истински лабиринт от сайтове. После щях лично да се занимавам с всеки един от сайтовете и всеки един от тях щеше да бъде толкова хубав, че чак няма да ти се излиза от него…

Една от последните им идеи, вдъхновена от глобалния процес на кибернетизация и алиенация беше да пренесат просенето, този благороден и древен занаят, в интернет пространството т.е. да направят сайт, на който да искат някаква дребна сума от всеки посетител, заради това, че в действителност бяха големи сладури. Текстът на главната страница гласеше:

От благодарност, че от нашия сайт не се зарежда директно музика, както и че не е с лош дизайн, моля почерпете ни с пари за по една бира тук: ……..
Обичайте се! 😉

Подпис: Сладурите

За съжаление идеята нямаше очаквания успех и Сладурите получиха предимно обиди и подигравки, като например: „Благодаря! И вие също се ебете“ и подобни.

Следващата им идея беше да направят нещо като онлайн куклен театър, само че вместо кукли щяха да използват собствените си задници, но гримирани като различни известни личности. По този начин щяха хем да правят пари, хем чудесно да се забавляват. Нахвърлиха няколко сценария и шоуто започна. Задниците им разиграваха весели сценки, разменяха остроумни шеги, провеждаха смешни диалози, но отзивите за представленията бяха противоречиви. И този път Сладурите не се отърваха от войнстващата в интернет пространството простотия.

Една вечер те лежаха в леглото и четяха коментарите за изявата им от предната вечер. Един от тях, който в действителност не блестеше с особена оригиналност гласеше: „Хей задници! Защо не си го начукате?“. Тя тъжно погледна към него, но той ѝ направи знак да замълчи. Изглеждаше сякаш му бе хрунала нова гениална идея.

— Хубаво, ами ако наистина го направим и се снимаме и го пуснем на сайта, би ли платил, за да гледаш? — отговори той и я погледна с онзи поглед, с който я бе омагьосал още при първата им среща, преди повече от седемнадесет години. Тя се засмя и го прегърна. Инвестициите бяха по-малки дори от тези за шоуто. Най-накрая всички щяха да разберат кои са Сладурите!


Още несвързани истории

Зимни забави

Двата ангела спряха на височина 4000 метра да позатегнат парашутите и след това продължиха спускането. Беше студен ден, снежен, градчето изглеждаше леко заспало и красиво...

Дочети си

Черпи една цигара

Понякога човек наистина е на зор...

Дочети си

Божи заповеди

Николай запали още една свещичка пред снимката на Чочо и се поукроти. Спомни си как на 6 години майка му за първи път го заведе при директорката на училището за да се оплаче от него...

Дочети си

Бунтовници с фунийки

Оня ден с едни приятелчета сформирахме бунтовническа група. За съжаление въоръжението ни не беше кой знае какво...

Дочети си


Privacy Preference Center