Годините и провалите все не успяваха да сломят Сладурите и те не спираха да се обичат и да мечтаят заедно. Любовта и вярата един в друг ги крепеше и още неотшумял грохотът от поредното пропаднало бизнес начинание, те вече имаха план за ново, още по-невиждано, с още по-ниски инвестиции и още по-висока възвръщаемост. Рано или късно, вярваха те, мечтата им щеше да сбъдне и те щяха да бъдат безмерно богати и известни.

— Миличко, кажи ми — те често си говореха прегърнати преди да заспят — Какво би направил ако имаше много, ама наистина много пари?
— Хм… — замисляше се той за кратко — Например, бих направил 100 различни уебсайта. После бих ги навързал всичките помежду им, така че да образуват истински лабиринт от сайтове. После щях лично да се занимавам с всеки един от сайтовете и всеки един от тях щеше да бъде толкова хубав, че чак няма да ти се излиза от него…

Една от последните им идеи, вдъхновена от глобалния процес на кибернетизация и алиенация беше да пренесат просенето, този благороден и древен занаят, в интернет пространството т.е. да направят сайт, на който да искат някаква дребна сума от всеки посетител, заради това, че в действителност бяха големи сладури. Текстът на главната страница гласеше:

От благодарност, че от нашия сайт не се зарежда директно музика, както и че не е с лош дизайн, моля почерпете ни с пари за по една бира тук: ……..
Обичайте се! 😉

Подпис: Сладурите

За съжаление идеята нямаше очаквания успех и Сладурите получиха предимно обиди и подигравки, като например: „Благодаря! И вие също се ебете“ и подобни.

Следващата им идея беше да направят нещо като онлайн куклен театър, само че вместо кукли щяха да използват собствените си задници, но гримирани като различни известни личности. По този начин щяха хем да правят пари, хем чудесно да се забавляват. Нахвърлиха няколко сценария и шоуто започна. Задниците им разиграваха весели сценки, разменяха остроумни шеги, провеждаха смешни диалози, но отзивите за представленията бяха противоречиви. И този път Сладурите не се отърваха от войнстващата в интернет пространството простотия.

Една вечер те лежаха в леглото и четяха коментарите за изявата им от предната вечер. Един от тях, който в действителност не блестеше с особена оригиналност гласеше: „Хей задници! Защо не си го начукате?“. Тя тъжно погледна към него, но той ѝ направи знак да замълчи. Изглеждаше сякаш му бе хрунала нова гениална идея.

— Хубаво, ами ако наистина го направим и се снимаме и го пуснем на сайта, би ли платил, за да гледаш? — отговори той и я погледна с онзи поглед, с който я бе омагьосал още при първата им среща, преди повече от седемнадесет години. Тя се засмя и го прегърна. Инвестициите бяха по-малки дори от тези за шоуто. Най-накрая всички щяха да разберат кои са Сладурите!


Още несвързани истории

Масово убийство на жаби

Връщаше се обратно. Вече беше тъмно и дъждът се сипеше със скорост, на която чистачките не смогваха. Той не беше като непроницаемо перде, той беше всичко наоколо.

Дочети си

Упадъкът на европейската цивилизация

Едно време да наречеш сексуалния си партньор "дърво" се е възприемало като сериозна обида, но не и в наши дни, когато връзките между хора и дървета са нещо обичайно, поне в нашата, по-цивилизована част на света...

Дочети си

На граф Мишкин

Под приказките на господин Любозрителен, двете мишки заспаха...

Дочети си

Уини

Парчето дишаща сланина лежеше до мен и се тресеше. Току що бяхме осъществили сексуален контакт: няколко минути бях пронизвал последователно със слузестия си шип трите му дупки, докато то квичеше и се гърчеше от удоволствие...

Дочети си


Privacy Preference Center