Годините и провалите все не успяваха да сломят Сладурите и те не спираха да се обичат и да мечтаят заедно. Любовта и вярата един в друг ги крепеше и още неотшумял грохотът от поредното пропаднало бизнес начинание, те вече имаха план за ново, още по-невиждано, с още по-ниски инвестиции и още по-висока възвръщаемост. Рано или късно, вярваха те, мечтата им щеше да сбъдне и те щяха да бъдат безмерно богати и известни.

— Миличко, кажи ми — те често си говореха прегърнати преди да заспят — Какво би направил ако имаше много, ама наистина много пари?
— Хм… — замисляше се той за кратко — Например, бих направил 100 различни уебсайта. После бих ги навързал всичките помежду им, така че да образуват истински лабиринт от сайтове. После щях лично да се занимавам с всеки един от сайтовете и всеки един от тях щеше да бъде толкова хубав, че чак няма да ти се излиза от него…

Една от последните им идеи, вдъхновена от глобалния процес на кибернетизация и алиенация беше да пренесат просенето, този благороден и древен занаят, в интернет пространството т.е. да направят сайт, на който да искат някаква дребна сума от всеки посетител, заради това, че в действителност бяха големи сладури. Текстът на главната страница гласеше:

От благодарност, че от нашия сайт не се зарежда директно музика, както и че не е с лош дизайн, моля почерпете ни с пари за по една бира тук: ……..
Обичайте се! 😉

Подпис: Сладурите

За съжаление идеята нямаше очаквания успех и Сладурите получиха предимно обиди и подигравки, като например: „Благодаря! И вие също се ебете“ и подобни.

Следващата им идея беше да направят нещо като онлайн куклен театър, само че вместо кукли щяха да използват собствените си задници, но гримирани като различни известни личности. По този начин щяха хем да правят пари, хем чудесно да се забавляват. Нахвърлиха няколко сценария и шоуто започна. Задниците им разиграваха весели сценки, разменяха остроумни шеги, провеждаха смешни диалози, но отзивите за представленията бяха противоречиви. И този път Сладурите не се отърваха от войнстващата в интернет пространството простотия.

Една вечер те лежаха в леглото и четяха коментарите за изявата им от предната вечер. Един от тях, който в действителност не блестеше с особена оригиналност гласеше: „Хей задници! Защо не си го начукате?“. Тя тъжно погледна към него, но той ѝ направи знак да замълчи. Изглеждаше сякаш му бе хрунала нова гениална идея.

— Хубаво, ами ако наистина го направим и се снимаме и го пуснем на сайта, би ли платил, за да гледаш? — отговори той и я погледна с онзи поглед, с който я бе омагьосал още при първата им среща, преди повече от седемнадесет години. Тя се засмя и го прегърна. Инвестициите бяха по-малки дори от тези за шоуто. Най-накрая всички щяха да разберат кои са Сладурите!


Още несвързани истории

Багаж

Цяла сутрин багаж стягам. Почти свърших - тропат отвън. - Кой е?

Дочети си

Гроздобер

Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден...

Дочети си

Нека знаят

Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам.

Дочети си

Без рецепта

- Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е. Кой Ви говори за лекуване?

Дочети си


Privacy Preference Center