Свърши се

„Скобка, пиронче, кламер…“, нижеха се една по една мислите в главата на Роко. Поуморен беше; девет дена караул бяха твърде много за годинките му. „Сапун, каша…“, затананика си, „валяк, небостъргач, буре барут, будилник…“

Скоро ще се съмне и ще се прибере отвън. „Габарити, талятели…“ Майка му ще му се скара мило на входа. „Търкалета, филцови ръкавици, капчуци, арки“. После щеше да се събуе и съблече и да се намуши между незатоплените чаршафи, ей така, с дрехите, „Гълфстрийм, Мелбърн, Отранто, Сантиаго, Сан Суси…“, нямаше да разбера дали калъфката на възглавницата му скоро е прана или не, щеше да падне в тридесет и шест часов сън от раз, „маргарин, магданоз, макадамия…“ и зад очите му да се завъртят кръгове…“Мандрагора, марихуана, Малдорор, Магдалена…“, кръгове, „Мендосино, Мекота, Пекота…“, кръгове, „Моли Стоунс, Михел Холандеца…“

Зверски трясък, нещо падна върху него, чу се пресмъртен вой, някой оплака себе си, наругаха го и го сритаха под купа тухли, ушите му пищяха, болеше го гърба и нещо счупено по-надолу, наоколо всички тичаха. В главата му се въртяха думите „военен съд, разстрел, свърши се“.