Татуировка куче
© Ванда

Скуката и фактът, че от един час не знаех как да те заговоря ме подтикнаха към тези глупави фантазии, за това как си умряла и колко ми е мъчно за теб. Сетих се как веднъж ти обещах, че ако умреш преди мен ще си татуирам на гърдите куче с панделка и надпис: NEVER FORGET.

— Хубаво, но нека да е черно, проскубано и еднооко! — допълни ти и дори започна да се въодушевяваш — И добави и името ми, но не истинското, а артистичното ми циганско име на гадателка: ПЛАМИНА!

За момент доби такъв вид, сякаш вече нямаш търпение да умреш, за да видиш дали в действителност ще изпълня обещанието си. Така и не се научи да ми вярваш, но не ти се сърдя — и аз не се научих да те лъжа.

Излязох умислен от офиса и седнах на една пейка край гьолчето, където в добрите ни дни сядахме да изядем по сандвич, да си поприказваме и да се посмеем. Свалих си тениската и я хвърлих настрани. До пейката открих откъснато клонче и с него опитах да надраскам лицето ти върху прахта. Получи се някаква смехотворна пародия.

— Забравил съм лицето ти! — изкрещях със все сила и се проснах на земята, за да целуна пясъчната извивка, твоите устни. Заплаках. Наоколо се разхождаха служители от околните сгради и ме гледаха озадачено.

Сега вече знам, че с нищо не ми бяха виновни, но в онзи момент внезапно ме обля вълна от омраза към всички тези лигави мижитурки в изгладени ризки. Без да се замисля бих заменил всеки един от техните дребни, безмислени и изплетени от компромиси и лицемерие животчета за само още пет вълшебни, истински и неповторими минутки с теб. Изръмжах от злоба и със свиреп лай се нахвърлих върху този, който беше най-близо до мен. Успях да ухапя поне четирима, преди да ме свалят на земята и да изгубя съзнание.


Още несвързани истории

Лечение на скептицизъм

Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи - Джон се съмняваше във всичко и всички...

Дочети си

На тази дата, някъде в неясното бъдеще…

Честит осми декември на всички.

Дочети си

И плюс едно

Огромни риби бавно плуваха над главата ми. Явно беше някакъв аквариум. Не знаех как бях попаднал тук. Но и не знам защо това не ме притесняваше...

Дочети си

Шумът на вселената

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

Дочети си


Privacy Preference Center