Надвесил се е над мен:
– Отпуснете се! Поставете ръката тука, така. Сега ще я стегна лекичко. Да повторим – ще повдигнем Линията на Сърцето, ще удължим Линията на Щастието, ще разсеем няколко зловредни трапчинки, накрая – ще приближим Съдбовния хълм до този на Волята и сме готови. Нали така?
– Да.- губя съзнание.
Ето ме пак. Гледам лампите горе и внимавам да не се движа. Ръката ми е все така вързана, както и цялото тяло. Мигам няколко пъти за да проверя дали ме боли глава от упойката, май не. Каня се да се порадвам на това, което ме чака, но дочувам иззад вратата:
– Ех, защо не си е взел застраховка тоя?! Клъцнали сме му Линията на Здравето.
– Еми да е мислил. Колко имаме още днес?
Какво да правиш… Съдба!

Още несвързани истории
Сладко от звъници
11.08.2010
Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.
Един ден на Иван Иванич
17.09.2010
Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща - обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода...
Обява
30.08.2009
Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля...