Надвесил се е над мен:
– Отпуснете се! Поставете ръката тука, така. Сега ще я стегна лекичко. Да повторим – ще повдигнем Линията на Сърцето, ще удължим Линията на Щастието, ще разсеем няколко зловредни трапчинки, накрая – ще приближим Съдбовния хълм до този на Волята и сме готови. Нали така?
– Да.- губя съзнание.
Ето ме пак. Гледам лампите горе и внимавам да не се движа. Ръката ми е все така вързана, както и цялото тяло. Мигам няколко пъти за да проверя дали ме боли глава от упойката, май не. Каня се да се порадвам на това, което ме чака, но дочувам иззад вратата:
– Ех, защо не си е взел застраховка тоя?! Клъцнали сме му Линията на Здравето.
– Еми да е мислил. Колко имаме още днес?
Какво да правиш… Съдба!

Още несвързани истории
Да нямаш грижи, да стоиш мирно
17.10.2011
На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.
Диалог на деня, 1 Септември, 2009 г.
02.09.2009
По наклонената улица се срещат баба с малката си внучка с друга баба...