Надвесил се е над мен:
– Отпуснете се! Поставете ръката тука, така. Сега ще я стегна лекичко. Да повторим – ще повдигнем Линията на Сърцето, ще удължим Линията на Щастието, ще разсеем няколко зловредни трапчинки, накрая – ще приближим Съдбовния хълм до този на Волята и сме готови. Нали така?
– Да.- губя съзнание.
Ето ме пак. Гледам лампите горе и внимавам да не се движа. Ръката ми е все така вързана, както и цялото тяло. Мигам няколко пъти за да проверя дали ме боли глава от упойката, май не. Каня се да се порадвам на това, което ме чака, но дочувам иззад вратата:
– Ех, защо не си е взел застраховка тоя?! Клъцнали сме му Линията на Здравето.
– Еми да е мислил. Колко имаме още днес?
Какво да правиш… Съдба!
Още несвързани истории
Проблем с часовников механизъм
Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала...
Приказка за последните ожарени крадци в пластмасовия свят
Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...
Човекът със синята глава
Срещнах го в полицейския участък оня път, когато ме опандизиха без никаква причина. Точно бях успял да се измъкна от сградата, където се провеждаха двата купона и иззад ъгъла се появиха ония двамата и ми сложиха белезниците...
Неуязвим
Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...