Надвесил се е над мен:
– Отпуснете се! Поставете ръката тука, така. Сега ще я стегна лекичко. Да повторим – ще повдигнем Линията на Сърцето, ще удължим Линията на Щастието, ще разсеем няколко зловредни трапчинки, накрая – ще приближим Съдбовния хълм до този на Волята и сме готови. Нали така?
– Да.- губя съзнание.
Ето ме пак. Гледам лампите горе и внимавам да не се движа. Ръката ми е все така вързана, както и цялото тяло. Мигам няколко пъти за да проверя дали ме боли глава от упойката, май не. Каня се да се порадвам на това, което ме чака, но дочувам иззад вратата:
– Ех, защо не си е взел застраховка тоя?! Клъцнали сме му Линията на Здравето.
– Еми да е мислил. Колко имаме още днес?
Какво да правиш… Съдба!
Още несвързани истории
Прагове
Когато се озовавала в поредното задушно заведение, се прокашляла и си тръгвала. Когато осъзнавала, че градинката е пълна с бълхи, теглела псувня и си тръгвала...
Крайпътна история
На половината път между Атина и Санта Комина, на едно разширение на асфалта, живее старец. Има куче, кълбо прежда и магически очила. С очилата той може да вижда преждата, дори и когато е в корема на кучето...
Съмишлие
"Ребята, давайте жить дружно!", самоцитира се изпод пантоф Котаракът Леополд...