Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.

Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.

— Какво, никога ли не си режете ноктите? — попитах.
— Никога — отвърнаха.
— И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? — повиших тон.

На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.


Още несвързани истории

Колегите

Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови...

Дочети си

Летателни апарати

Представям на вашето внимание някои от последните прототипи на летателни апарати, които проектирах в свободното си време. Моделите са подходящи както за по-големи, така и за по-малки семейства...

Дочети си

Нов кон за Луи Мишел

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Образът му на разумен, почти педантичен човек, съграждан с години, вече е тотално разрушен...

Дочети си

Разхладително (илюстрация)

Най-сетне дойде и илюстрацията на знаменитият бърн "Разхладително".

Дочети си


Privacy Preference Center