Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.
Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.
— Какво, никога ли не си режете ноктите? — попитах.
— Никога — отвърнаха.
— И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? — повиших тон.
На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.
Още несвързани истории
Едно важно откритие
15.12.2009
Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...
Паркът на праисторията
29.03.2010
Влязоха без да платят. Таткото на Лили обясни на охраната, че били извикани по спешност да изрисуват люспите на Глупозавъра и онези клъвнаха...
Нетфликс нощи
12.04.2019
Това, от което Уилфредо най-много се страхуваше тази нощ най-накрая се случи.
Отвън и отвътре
24.09.2010
Една врата имала три ключалки - две истински и една фалшива. Най-горната била истинска.
Това е оная готината рецепционистка, нали? Трябва да пишеш повече за нея, дуто.
Алберт, Алберт…
Не беше тя, но вече я фиксира,
сега е тя, фантазията спира.