Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.

Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.

— Какво, никога ли не си режете ноктите? — попитах.
— Никога — отвърнаха.
— И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? — повиших тон.

На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.


Още несвързани истории

Горска автобиография

Брат съм на лисица, но майка ми е заек, а приятелите ми са бухал, катерица и вълк. Баща ми не е маймуна, но е живял на остров и е ловил антилопи...

Дочети си

Няма прогрес в решаването на листовки

Поздравления - завършихте листовка А14.
Представянето ви бе оценено като 'Скъсън'.

Дочети си

Франц

Франц се примири и си легна в преддверието. В някакъв смисъл, сестра му имаше право. Зарови се в купа обувки за гости и заспа...

Дочети си

Метал сънища

Силвия не просто се събуди. Тя отвори рязко очи и толкова отчаяно се опита да си поеме дъх, че тялото ѝ се изви като дъга и се издигна на цяла педя над леглото...

Дочети си


Privacy Preference Center