Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.

Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.

— Какво, никога ли не си режете ноктите? — попитах.
— Никога — отвърнаха.
— И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? — повиших тон.

На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.


Още несвързани истории

Животът продължава

Ама 30-ти е вече, не може така!

Дочети си

Разхладително (илюстрация)

Най-сетне дойде и илюстрацията на знаменитият бърн "Разхладително".

Дочети си

Гатанка 192

Ами ако стоят на слънце твърде дълго?

Дочети си

Диалог на деня, 1 Септември, 2009 г.

По наклонената улица се срещат баба с малката си внучка с друга баба...

Дочети си


Privacy Preference Center