Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи.

Извадих нокторезачката, която си бях купил от битака и започнах да си режа ноктите пред свенливите погледи на колегите.

— Какво, никога ли не си режете ноктите? — попитах.
— Никога — отвърнаха.
— И как тогава очаквате да ви забележи шефа, за какво мечтаете с жените си под завивките вечер, какво бъдеще очаква децата ви? — повиших тон.

На другия ден, точно в осем вратата на офиса се отвори и с полъха на улицата влезе тя обвита в ореол от увереност, без да поздрави никой. С бърз поглед обходих колегите, втренчени в ноктите си. След секунда се присъединих и аз.


Още несвързани истории

Първи Март

- Тате, Рекс има ли опашка?
- Има.
- Ама къса, нали?

Дочети си

На тази дата, някъде в неясното бъдеще…

Честит осми декември на всички.

Дочети си

Подарък по време на Коледа

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.

Дочети си

Дружба

Малко след Хавай, Юрий Алексеевич дочу леко потропване отвън. Допря ухо и се заслуша. Ето пак - чук чук!

Дочети си


Privacy Preference Center