Накратко, родени сме на планетата Земя . Изкарахме там детска градина и училище, учихме в университет, а след това ни качиха на ракети и ни изстреляха в Космоса . Колкото повече летим, толкова повече се отдалечаваме от Земята и един от друг . Но на места пространството и времето се оплитат и ракетите ни започват да криволичат . Опитаме се да коригираме траекторията, но ефектите са неочаквани . Още преди години изгубихме от поглед най-близката до нас ракета, но сега започваме да засичаме други, нови ракети . Често ги подминаваме, но понякога нещо ни кара да спрем и да се скачим . Питаме се кой откъде е тръгнал . Има хора от всички краища на планетата . Понякога са буквално от обратната страна на Земята, от Европа, Китай . Но понякога се засичаме и с хора от родния край, от същото училище или от квартала . И тогава във вселената нещо щраква . Оказва се, че след като сме пребродили невъобразими пространства и сме летели, в продължение на десетилетия все по-напред и по-напред, накрая някак неразбираемо сме стигнали до едно и също място.

© Към концерта на Diamanda Galas на IC 2163.