Страхотно. Планът ни с Джордж мина успешно. Влязохме при Лендън малко преди обяд, аз с тениска на Нелсън Мандела и с нарисувано на бузата южноафриканско знаме, а Джордж с жълто зелена плетена шапка, завързано около китката шалче и малък касетофон, от който тихо звучеше провлаченият глас на Боб Марли.

— Здравей шефе! От името на групичка ревностни патриоти и верни почитатели на футболния отбор на Южна Африка (тук му бутнахме едно листче с герба на страната и подписите на десетина колеги), бихме искали да помолим да ни бъде удължена обедната почивка, за да можем да покрепим отбора ни в решителния ни мач срещу Уругвай! Часовете ни ще бъдат отработени при първа възможност!

Лендън ни изслуша внимателно и известно време постоя без да каже нищо. След още малко обърна поглед към прозореца и се загледа в случайно минаващ самолет. Джордж свирна лекичко с нещо като малко тромпетче с висящи по него реснички и Лендън като че ли се сепна.

— Какво, мач ли ще гледате? — попита той.
— Съдбата на целия африкански континент зависи от нашата подкрепа, сър — казах тихо, но ужасно сериозно.
— Трябва да спрем уругвайските нашественици — добави Джордж.
— А кога пък станахте фенове на Южна Африка?
— Баба ми е една четвърт хайтянка, сър — отговорих високо и ясно.
— А мойта е от Пасо Добле — намери за уместно да добави Джордж.

Погледнах го с лек укор. Целия офис знаеше, че Лендън не се интересува изобщо от футбол, но това не значеше, че е пълен глупак. Лендън отново се загледа през прозореца. Очевидно го мъчеха много по-важни въпроси от мачовете на глупавото световно. Леко усилихме касетофончето и той отново погледна насам.

— Хубаво. Само не се напивайте — каза бързо и спря да ни обръща внимание. На бюрото му стояха няколко купчини документи, които чакаха да бъдат прегледани, коригирани и одобрени. „Скапани, надути уругвайци“, промърмори той сякаш на себе си и се зае с първата купчина.


Още несвързани истории

Нова перспектива

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

Дочети си

Масово убийство на жаби

Връщаше се обратно. Вече беше тъмно и дъждът се сипеше със скорост, на която чистачките не смогваха. Той не беше като непроницаемо перде, той беше всичко наоколо.

Дочети си

Уилфредо непаметливия

Непрекъснато забравяше. Първо започна да забравя дребни неща. Отваряше хладилника или някой шкаф и стоеше така дълги минути, докато се сети какво е търсил.

Дочети си

Седем дни

Мъжът с часовника ли удря по вратата? Сърцето ли пак скърца под палтото?

Дочети си


Privacy Preference Center