Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание. Години наред закъснявах за работа, понякога отвъд границите на етичното и това ми причиняваше известни угризения на съвестта (тва беше по времето, когато все още имах останала някаква такава).

И така съвсем естествено в мен се зароди Принципът за допустимата граница на успиване. Той гласи: „Важното е да излезеш преди началото на работното време!“ Т.е. ако работното ти време е от 9:30 и излезеш от къщи в 9:28, значи всичко е наред. На път си, съвестта ти е чиста. Опитайте и вие, приятели!


Още несвързани истории

Всичко ще бъде чудесно

- Изобщо не може, казах!
- Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!

Дочети си

Пътят на калта

По качеството на "теракотата" можеш да съдиш за свещеника и паството...

Дочети си

Осем години по-късно

- Здравей, Уил. Хулия е.

Дочети си

Поредната грозна сценка в офиса

Всяка прилика с реални телефонни апарати е случайна.

Дочети си


Privacy Preference Center