Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание. Години наред закъснявах за работа, понякога отвъд границите на етичното и това ми причиняваше известни угризения на съвестта (тва беше по времето, когато все още имах останала някаква такава).

И така съвсем естествено в мен се зароди Принципът за допустимата граница на успиване. Той гласи: „Важното е да излезеш преди началото на работното време!“ Т.е. ако работното ти време е от 9:30 и излезеш от къщи в 9:28, значи всичко е наред. На път си, съвестта ти е чиста. Опитайте и вие, приятели!


Още несвързани истории

Ден на детето

- Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
- Толкова зле?

Дочети си

Без остатък

Не помни кога ѝ писа за пръв път, нито защо, нито пък как я намери. Страница от тефтер с надраскан адрес на нея? Изгубена картичка? Няма значение.

Дочети си

Сладурите

Годините и провалите все не успяваха да сломят Сладурите и те не спираха да се обичат и да мечтаят заедно...

Дочети си

Рожден ден

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.

Дочети си


Privacy Preference Center