Искам да кажа добре дошъл на Басо Помадa, макар и в някои отношения той е бил тук преди нас.

Когато бяхме малки уплашено слушахме кънтящия му глас, по който майките ни се захласваха. Не разбирахме за какво той пее, и с каква цел точно са тези почти измъчени излияния, но знаехме, че по някакъв начин това е важно. Вселенски важно. Това е, когато делата ти все още имат значение, макар и погледнати по-отдалеч. Колко отдалеч би бил добър въпрос. Басо Помад би се подсмихнал: „Именно“.

Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн… Разбира се, това е било само сън, но чии са калните следи до леглото ми и натрапчивата мисъл за стар войнишки шинел?

Излизам на двора и виждам уморените от жегата котки. Толкова са слаби… Старец ги храни с нещо стряскащо на вид. Те не ядат. Басо би могъл да напише песен за това. Басо би направил от ситуацията влудяващо пиршество завършващо в стая за арести, изтрезвителни и изчезнало бельо.

Не е достатъчно само да можеш. Басо трябва.


Още несвързани истории

In The Name of The Father

излезе ми име, че съм тъп...

Дочети си

Адамс

Не се стърпях. Ето го смешника...

Дочети си

Бунтовници с фунийки

Оня ден с едни приятелчета сформирахме бунтовническа група. За съжаление въоръжението ни не беше кой знае какво...

Дочети си

Нови случаи на домашен скептицизъм

Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...

Дочети си


Privacy Preference Center