Добре дошъл Басо Помада

Искам да кажа добре дошъл на Басо Помадa, макар и в някои отношения той е бил тук преди нас.

Когато бяхме малки уплашено слушахме кънтящия му глас, по който майките ни се захласваха. Не разбирахме за какво той пее, и с каква цел точно са тези почти измъчени излияния, но знаехме, че по някакъв начин това е важно. Вселенски важно. Това е, когато делата ти все още имат значение, макар и погледнати по-отдалеч. Колко отдалеч би бил добър въпрос. Басо Помад би се подсмихнал: „Именно“.

Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн… Разбира се, това е било само сън, но чии са калните следи до леглото ми и натрапчивата мисъл за стар войнишки шинел?

Излизам на двора и виждам уморените от жегата котки. Толкова са слаби… Старец ги храни с нещо стряскащо на вид. Те не ядат. Басо би могъл да напише песен за това. Басо би направил от ситуацията влудяващо пиршество завършващо в стая за арести, изтрезвителни и изчезнало бельо.

Не е достатъчно само да можеш. Басо трябва.