300

Лежа си в леглото и се ослушвам. Няма нищо за правене – не мога да заспя, не ми се става вече – уморих се да ставам и пак да лягам...

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Тлъстеещо пространство-време между тях. Колкото по-дебело, толкова по-криво.

На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.