За стремежите ми на архитект и художник

Като малък в семейството ми всички смятаха, че притежавам големи таланти. Ахкаха и охкаха над рисунките ми, а дори не бяха виждали богатата ми колекция от порнографски скици…

Като малък в семейството ми всички смятаха, че притежавам големи таланти. Ахкаха и охкаха над рисунките ми, а дори не бяха виждали богатата ми колекция от порнографски скици. Освен да рисувам обичах да сглобявам причудливи конструкции от най-различни играчки, та всички единодушно сметнаха, че от мен ще излезе гениален архитект.

По-малкият ми брат вървеше след мен и непрекъснато се опитваше да ми подражава. Веднъж прерисувах едно момиче от един календар. „Съблякох” я, разбира се, прикрих недостатъците й, подчертах достойнствата й. Имах толкова добра техника, че скицата стана по-хубава от оригинала: перфектен ретуш, драматична светлина, загадъчен поглед, по-топла усмивка, по-големи гърди.

Брат ми също реши да опита, но дали заради възрастта или нещо друго всяка безпогрешна извивка, всичко, което при мен излизаше грациозно и леко при него се получаваше изкривено, тромаво и недоразвито. Накрая взех двете рисунки и ги сравних. Поне имаш стил, излъгах, тъй като наистина го смятах за бездарен.

По-нататък, за да продължим да се развиваме и въпреки, че брат ми рисуваше по-зле и от Ван Гог, родителите ни ни записаха на курс по рисуване. Именно там срещнах онази преподавателка, която един ден ми каза, че той рисувал по-добре от мен и да съм взимал пример от него. Тогава се прибрах вкъщи и реших повече да не се занимавам с рисуване.

Машина за пушене на работното място

Като начало ще започна да изброявам най-различните изобретения, които ми идват наум, без да се опитвам да ги окачествявам като добри или лоши…

Като начало ще започна да изброявам най-различните изобретения, които ми идват наум, без да се опитвам да ги окачествявам като добри или лоши. Всеки сам съзнава, че както повечето неща и те биха могли да бъдат както полезни, така и вредни.

Едно от тях, признавам доста стара идея, е „машината за пушене на работното място“. Разбира се, тя е огромна, най малко два или четири метра, тройно обезопасена, с много маркучи, съдове с разни течности, бутилки с газ, манометри, най-различни отделения за изсмукване, отвеждане и филтриране на дима, както и с внушителна 40 литрова стъклена бутилка с вода, през която минават мехурчетата. Машината е снабдена с колелца, което улеснява транспортирането й. Основен детайл е маската за пушене, която има вид на най-обикновен противогаз.

Има опция за светлинна и звукова сигнализация при запалване на филтъра.

С това изобретение бихте могли спокойно да пушите в офиса, без да пречите на останалите.

Добре дошъл Басо Помада

Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн…

Искам да кажа добре дошъл на Басо Помадa, макар и в някои отношения той е бил тук преди нас.

Когато бяхме малки уплашено слушахме кънтящия му глас, по който майките ни се захласваха. Не разбирахме за какво той пее, и с каква цел точно са тези почти измъчени излияния, но знаехме, че по някакъв начин това е важно. Вселенски важно. Това е, когато делата ти все още имат значение, макар и погледнати по-отдалеч. Колко отдалеч би бил добър въпрос. Басо Помад би се подсмихнал: „Именно“.

Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн… Разбира се, това е било само сън, но чии са калните следи до леглото ми и натрапчивата мисъл за стар войнишки шинел?

Излизам на двора и виждам уморените от жегата котки. Толкова са слаби… Старец ги храни с нещо стряскащо на вид. Те не ядат. Басо би могъл да напише песен за това. Басо би направил от ситуацията влудяващо пиршество завършващо в стая за арести, изтрезвителни и изчезнало бельо.

Не е достатъчно само да можеш. Басо трябва.

Бърнинг пипълз

Този блог е опит на съвременното интерактивно пространство да се материализира под формата на горящи хора. Идеята е, че с новите закони…

Този блог е опит на съвременното интерактивно пространство да се материализира под формата на горящи хора. Идеята е, че с новите закони и правила може да се бие по изостаналостта и безкрайното протакане на нематериалното пространсвтво. Чрез нови приятелства, необвързващи връзки и малко фалшиви обещания сме решили да стигнем далеч.

Подай ръка днес и остани така, докато те заболи. Нищото лекува.

Това е засега, пийпз.
Лес бърн.
Бърнинг пийпз