Сладнеците са експерти в разчитането на текстове. Това се дължи в по-малка степен на природната им интелигентност и в много по-голяма на сериозния им опит с изписани отпадъци с човешки произход. Сладнецът прочита:

„Којто тука дојде, отрепан ќе си ојде
Гибралтар“

Йовко мига с нарастващ страх. Сладнеците се споглеждат с кикот, явно знаят кой е Гибралтар и предвкусват забавна вечер. Сега е момента да кажем един малко известен факт за сладнеците – те винаги се движат по трима. Ръка за ръка с този факт – разбирайте ръце, свързани с белезници, а не любовно присмукващи се ръце – стои друг факт, а именно, че тредият сладнец винаги е скрит. Идва време третият да се покаже.

Той изпълзява с неохота изпод пейката, явно недоволен и недоспал. Оглежда ситуацията и безпогрешно разбира кой е виновникът за ненавременното му пробуждане.

– К’во ше го правим сега тоа?
– Дай да го вържем и – при другите.
– Я виж първо какво носи в раницата.

След малко всеки от тримата гризе златна ябълка от Йовковата тайна градина и го гледа с лека погнуса.

– Поизветрели са! Пфу!!!
– Ловците не са каквото бяха.
– Нито храната им… Нещастници.

Йовко се спича съвсем и е някъде между разплакването и наакването. Положението му е трагично, надежда не се вижда, но тя все пак идва иззад станцията, в облика на група евангелисти, от ниските, с белите шлифери. Най-ниският, с най-белия шлифер – очевидно техният главатар – без да мисли много, вкаменява сладнеците с магическия вик „Rejoyce!“ На Йовко му поолеква и той посяга да си прибере нахапаните ябълки, но главатарят го хваща за ръкава.

(следва продължение)