— 3 —
Запис от събота, 12-ти януари
Как безплатно сирене има само в капана за мишки.
Сиренето е храна на боговете, твърдеше професорът по човешка литература в Дуорфбъро, където завърших Human Relations с отличие. Човешката литература е пълна с трагични сиренá. Веднъж плаках за едно, наречено „липтаеуерско”: „Болнаво, посърнало, безрадостно сирене. Сирене, което е преминало през големи беди и тревоги.“** Никога не бях вкусвало сирене. Събирах пари, но в последния миг ми се струваше твърде скъпа прищявка и се отказвах. Днес обаче исках да празнувам. Бях бъдещо джудже-шпион. Богато. Приятел на Мадона.
Запътих се към деликатесния магазин на Азовская Набережная. Когато влязох ме лъхна приятна миризма на нов живот.
Хладилниците с човешки стоки бяха скрити в дъното. Напоследък крайни групировки, наречени „джудисти”, приканваха към национално самосъзнание и обявяваха бойкот на всичко човешко. Имаше няколко случая на погроми над деликатесни магазини. Продуктите бяха тъпкани, а продавачите давени в кофи с мляко.
Приближих се бавно към хладилниците и започнах да разглеждам. Моцарела, маскарпоне, кашкавал. Докато се чудех какво да избера, студът от витрините пролази под чорапите ми. Плъзна нагоре. Ръцете ми посиняха, шапката ме стегна. В този миг осъзнах, че преди да целуна ръка на Мадона, ме чакат девет месеца Север. Цяла бременност в човешкия свят. Джудже в корема на студа. Побиха ме тръпки, започнах да се лутам към изхода. Продавачът се уплаши и започна да търси копчето за аларма. „Не съм джудист! Шпион съм!” – развиках се. Продавачът съвсем се стъписа и каза, че се предава, само да не го предавам. Той бил патриот. Заднешком стигнах до изхода и се зарекох да намеря изход и от мрежите на Клаус. Ще избягам. Но къде?
––––––
** Джером К. Джером, Дневник на едно пътешестиве, превод Красимира Тодорова
Проследи…
Сняг и чайки
Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...
Защо точно аз?
Самоварът кипи и лекичко просвирва. Оглеждам се в кръглия му тумбак. Не съм по-особено от други джуджета. Обикновено съм, средностатистическо дори. Казвам се Йоста Бéрлинг...
Джудже на Луната
Винаги съм искало да бъда първото джудже на Луната. Да обиколя три пъти някой кратер, преди да се търкулна в него...
Буря в чаша чай
Чаят ми отдавна е изстинал. Изливам го на пода. Получава се красива локва. Прилича на малък залив в Азовско море...
Въздух, огън и вода
Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди...
На море с мавър
Джуджета, маври и маймуни били живите играчки на европейските крале през XVIII век...
Орелът кацна
Пръстите на краката ми са замръзнали. Опитвам се да ги размърдам, а скрежът между тях се рони и скърца...
Пътят към ада
Първоначално идеята ни се струваше добра. Но може би трябваше да знаем, че човешкия свят е като нескопосано сглобено магаре, което върви със задника напред.
Първа кръв
Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.
Сърцето на нищото
Има! Няма! Има! Всеки ден лягам и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в мазето.
https://www.urbandictionary.com/define.php?term=Cheese%20gnomes
puh! хора – нищо не знаят за нас!