— 19 —

Запис от 2-ри домуари
Дали нищото е нещо?

– Има!
– Няма!
– Има!

Всеки ден лягам  и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в  мазето.

Киро каканиже:

– Той е най-големият вампир на света! Има нокти като лопати. Яде въглени, после ака сажди. Боли го корема, ако излезе от мазето. Боли го главата, ако се качи на друг етаж. Боли го сърцето. За мен и за другите деца.

Олаф лежи върху голата пружина на леглото си, притворил очи, пуши въображаема цигара. После започва с равен глас да изрежда, че
1) нищо не съществува;
2) дори и да съществува, то ще остане скрито за нас в Дома.

– В крайна сметка, няма огняр и никой не го еня ни за теб, ни за мен, ни за другите деца. Затваряй си устата и лягай вече.

Киро щипе Олаф по пръстите на краката.

– Мен ме има, виждаш ли. Кой те щипе, а?

– Няма те. Ти си едно досадно нищо. Една случайна истина си ти, която никой не е искал, затова си тук. Остави ме на мира. Никой не обича истината, Киро.

Киро а-ха да се разплаче. Отива в ъгъла. И мълчи до вечерта, когато отново припълзява до Олаф, и го ощипва по пръстите на краката. Истината винаги намира начин да напомни за себе си.

 

към следващия епизод ›››