— 9 —

Запис от 5-ти февруари
или просто малка вметка.

Като малки обичахме да се надбягваме с въздуха и времето. Ето как се случваше: затваряхме очи, поемахме дълбоко дъх и се опитвахме да издържим така трийсет секунди. Целта беше да вдишаме отново точно когато стрелката разполови минутата. Половин минута без въздух не е шега в света на джуджетата. Покойната ми леля Густафсон често ни погваше, като ни зърнеше застинали без дъх. „Играете си с огъня!” – караше ни се тя. „С въздуха-а-а” – виквахме ѝ в отговор.
Скоро ще ми се наложи да си играя и с водата. Вдишвам дълбоко. Представям си как морската болест яхва вестибуларния ми апарат и върти с пръст стомаха ми като пумпал. Започвам да отброявам секундите наум. На десетата се предавам.

Десет часа трае пътуването с ферибот от Одеса до Варна и цели двайсет часа от Иличовск. По-краткият път, по неписани закони за всички времена, е и по-опасен. Затова не се залъгвам, че ще спестим време. Предлагам на Олаф да пътуваме през Иличовск, а той не ще и да чуе. Сърцето му трепти в очакване да види славната Одеса, крайъгълен камък на двата свята. Олаф е голям почитател на губернатора от 19ти век Емануел дю Плеси, известен като дюк Ришельо. Поддържал е тайно връзки с джуджета. С наша помощ разширил търговския обмен с цяла Европа, намалил данъците и донесъл на Одеса невиждан разцвет. Руснаците го наричали „Емануил Осипович” и го черпели с шампанско „Златен дюк”. Той пък добавял тайно в шампанското сироп от касис и вода.

Подготвям се за ново надбягване с времето и въздуха. Ако този път успея да разполовя минутата без дъх, всичко ще е наред и ще пристигнем невредими във Варна дори по краткия път. Страхът ми от него ще се окаже необоснован. Ако ли не – поне ще срещна покойната леля Густафсон и ще ѝ кажа, че огънят и въздухът не са далеч толкова опасни, колкото водата. Тя ще поклати глава и ще ме почерпи с чаша шампанско с касис и вода, за да ми покаже, че всичко е относително.

Всъщност, време е да стягам багаж.

 

дочети си ›››