— 4 —

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!

Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.

– Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.

Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.

– За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
– За същото.

 

към епизод 5 ›››


Още несвързани истории

Прагове

Когато се озовавала в поредното задушно заведение, се прокашляла и си тръгвала. Когато осъзнавала, че градинката е пълна с бълхи, теглела псувня и си тръгвала...

Дочети си

Застраховка Бягство

Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив.

Дочети си

Промяната

Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият.

Дочети си

Експозе

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...

Дочети си


Privacy Preference Center