— 4 —

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!

Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.

– Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.

Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.

– За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
– За същото.

 

към епизод 5 ›››


Още несвързани истории

Въжето

Единият край на въжето е вързан здраво за ръждива тръба, на четири метра над водата. Усурийски възел, троен, няма разплитане. При все това Коста го е накапал с разтопен восък, да не би да реша да мамя...

Дочети си

Pulp fiction

Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно...

Дочети си

Обикновен ден

Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър...

Дочети си


Privacy Preference Center