— 4 —

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!

Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.

– Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.

Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.

– За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
– За същото.

 

към епизод 5 ›››


Още несвързани истории

Съмишлие

"Ребята, давайте жить дружно!", самоцитира се изпод пантоф Котаракът Леополд...

Read More

Теснолинейка

Ще удължим Линията на Щастието...

Read More

Човек трябва…

Нашият екип от професионалисти съветва.

Read More

Проблем с часовников механизъм

Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала...

Read More


Privacy Preference Center