— 4 —

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!

Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.

– Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.

Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.

– За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
– За същото.

 

към епизод 5 ›››


Още несвързани истории

Мисионерът

През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуска пристанището в Кадис и се отправя към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии...

Дочети си

Свърши се

"Скобка, пиронче, кламер...", нижеха се една по една мислите в главата на Роко. Поуморен беше; девет дена караул бяха твърде много за годинките му. "Сапун, каша...", затананика си...

Дочети си

Разсеяността е вредна

Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях "събудил" насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам...

Дочети си

Трудностите при Секскса

С. тихо слизаше по витите стълби надолу под паважа. Килимът покорно потъваше под китайските ѝ кецове, предал се пред впечатляващото ѝ тегло, а отзад Ганчо, най-добрият приятел на С., се опитваше да пази разновесие...

Дочети си


Privacy Preference Center