— 4 —
„Прабългарите се препитавали от грабежи“ – това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток. Разбрали, че съпротивата е излишна, хижарите сами ни напълниха трюма, даже се снимаха с нас. Какво не дава човек за минута общуване!
Нощта падна с първия сняг. Излегнахме се на палубата и загледахме небето. Прибрахме платната, за да не ни пречат. Пуснахме котва в едни шипки, Малкия дръпна ръчната. Нали сме нихилисти и не псуваме, прекарахме в тишина поне два часа.
– Хубаво е! – каза Тайра по едно време. Момичетата май не бяха виждали сняг досега.
Хубаво беше. Снегът ни направи любезни и мудни. Отдадохме се на мисли, никой не мислеше да настива. На едното ми рамо дремеше Малин, на другото – Евгени.
– За какво мислиш? – попита ме Евгени без да се обръща.
– За същото.
Още несвързани истории
Срамът
11.03.2013
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...
Да нямаш грижи, да стоиш мирно
17.10.2011
На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.
Почна се
01.02.2010
Пристигнахме пред киното точно две минути преди началото на прожекцията. Билети да искаш в днешно време. В целия салон не бяхме повече от двайсетина чашки, повечето полупразни като нас. Филмът започна...
дай въже на нихилиста, дай лопата на гробаря…
„- За какво мислиш? – попита без да се обръща.
– За същото.“
крайно достатъчно.
и точно.
за същото.
нда.