Лейла днес е леко разочарована от живота, тъй като получи двойка по математика. Не че е нещо кой знае какво, беше се измъквала от какви ли не ситуации, но нали ги знаете родителите? Ще почнат да ти дуднат, да те наставляват, да философстват… Как да им обясни, че след 10-20 години никой няма дори да си спомня за някаква си глупава двойка? Лейла въздъхна тежко и реши да се излезе и да се поразходи навън. Нямаше да е зле малко да прочисти мислите си и да се въоръжи с търпение преди вечерната среща с майка си.  Тя подсвирна на кучето и не след дълго и двамата подскачаха бодро по пътеките на Ловния парк. Забеляза, че има нов въпрос за шоуто ѝ.

Здравей Лейла, чудя се просто защо продължавате да пишете, след като никой не ви чете. Питам сериозно, не се заяждам.

Freddie N. Стар заядливец, познаваха се още от курса по креативно писане във втори клас. Не се заяждам, да бе, не се заяждам, преправи си гласа тя. Добре, че този път въпросът бе сравнително лесен. Наоколко нямаше никой, чуваше се само чуруликането на птиците, a от време на време топуркането и тежкото дишане на Рея. Както си вървеше, с бързите си пръсти, Лейла му отговори:

— Здравей Фреди! Всъщност, това е въпрос, който много хора си задават по един или друг начин. Защо пишем? Ами защо пеят птиците!? Птиците не гледат дали имат публика или не! Иначе какво става с теб? Пишеш ли още? Хайде, изпрати някой разказ!